Реквизити на фактура

1. наименование на документа
2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално
3. дата на издаване
4. име на доставчика
5. адрес на доставчика
6. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато доставчикът е нерегистрирано по този закон(ЗДДС) лице
7. име на получателя по доставката
8. адрес на получателя по доставката

9. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят

10. вида на стоката/услугата

11. количеството на стоката/услугата

12. единичната цена без данъка
13. предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
14. данъчната основа на доставката
 

15. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането

16. ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането и, както и основанието за неначисляване на данък
17. размера на данъка
18. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка
19. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство – при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.
20. текст ОРИГИНАЛ/КОПИЕ

Извадка от:
ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
В сила от 01.01.2007 г.
Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., доп. ДВ. бр.41 от 5 Юни 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.94 от 4 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016г., доп. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 8 Ноември 2016г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г.

Изисквания към фактурите

Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:
1. наименование на документа;
2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;
3. дата на издаване;
4. име и адрес на доставчика;
5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;
6. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
7. име и адрес на получателя по доставката;
8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;
9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;
10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането и, както и основанието за неначисляване на данък;
13. размера на данъка;
14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство – при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато регистрирано лице – посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва „чл. 141 2006/112/ ЕО“.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване“, както и основанието за това.
(5) Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.
(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато сумата на данъчната основа и данъкът не превишават 100 евро или тяхната равностойност в левове, с изключение на документиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.
(8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по чл. 111а, ал. 3 издадената от данъчно задълженото лице – доставчик, фактура може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12 и 13.
(9) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Документирането на доставките с електронни фактури и електронни известия към фактури се извършва, при условие че това документиране се приема от получателя с писмено или мълчаливо съгласие.
(10) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги.
(11) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Освен чрез контрола на стопанската дейност по ал. 10 автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:
1. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, или
2. електронен обмен на данни.
Дебитни и кредитни известия
Чл. 115. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума.
(3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки – кредитно известие.
(4) Освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:
1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;
2. основанието за издаване на известието.
(5) Известието се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.
(6) При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.
(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Известието към фактура може да не съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 12, 14 и 15, освен когато се документират доставките с място на изпълнение на територията на държава членка, вътреобщностните доставки и дистанционните продажби на стоки.
Коригиране на фактурите и известията
Чл. 116. (1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
(2) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.
(3) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
(4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
(5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Издаване на протоколи

Чл. 117. (1) Протокол се издава задължително:
1. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 84 – от регистрираното лице – получател по доставката;
2. в случаите по чл. 57 – от регистрираното лице – вносител;
3. в случаите на доставки по чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 – от регистрираното лице – доставчик;
4. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 161 и 163а – от регистрираното лице – получател по доставката, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по закона;
5. (нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) в случаите по чл. 6, ал. 4, т. 4 – от регистрирано лице, предоставило безвъзмездно хранителни стоки.
(2) Протоколът по ал. 1 задължително съдържа:
1. номер и дата;
2. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) името и идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 на лицето по ал. 1;
3. количеството и вида на стоката или вида на услугата;
4. датата на възникване на данъчното събитие по доставката;
5. данъчната основа;
6. ставката на данъка;
7. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) основанието за начисляване или неначисляване на данъка от лицето по ал. 1;
8. размерът на данъка;
9. (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и номер и дата на фактурата – когато такава е издадена до датата на издаване на протокола;
10. (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на стоки по приложение № 2, част втора, и номер и дата на фактурата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. В случаите на безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки по чл. 6, ал. 4, т. 4 протоколът се издава не по-късно от 5 дни от датата, на която са предоставени хранителните стоки.
(4) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:
1. номерът и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката;
2. основанието за издаване на новия протокол;
3. увеличението/намалението на данъчната основа;
4. увеличението/намалението на данъка.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът по ал. 4 се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по ал. 4.

Реквизити на първичен счетоводен документ

1. наименование
2. номер на документа, съдържащ само арабски цифри
3. дата на издаване
4. наименование или име на издателя
5. наименование или име на получателя
6. адрес на издателя
7. адрес на получателя
8. единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя
9. единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на получателя;
10. предмет на стопанската операция
11. натурално изражение на стопанската операция
12. стойностно изражение на стопанската операция

 

Извадка от:
ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО
В сила от 01.01.2016 г.
Обн. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г.

Чл. 6. (1) Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
(2) Адресът по ал. 1, т. 3 е адресът за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.
(4) При съставяне на счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието чрез автоматични устройства или системи, подписът на съставителя може да се замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и определящ съставителя на счетоводния документ.
(5) Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват.
(6) Освен в случаите по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
(7) При плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.

Информация върху машина

Във връзка с чл. 111, ал. 1 от НАРЕДБА ЗА СЪЩЕСТВЕНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ И ОЦЕНЯВАНЕ СЪОТВЕТСТВИЕТО НА МАШИНИТЕ на всяка машина трябва да има табела със следните данни:

  1. име и адрес на управление на производителя или на неговия упълномощен представител;
  2. наименование на машината;
  3. СЕ маркировка за съответствие;
  4. означение на серията или на типа;
  5. сериен номер, ако има такъв;
  6. годината на завършване на производствения процес.

======================

Чл. 111. (1) Върху всяка машина се нанасят четливо и трайно следните данни:

  1. име и адрес на управление на производителя или на неговия упълномощен представител;
  2. наименование на машината;
  3. СЕ маркировка за съответствие;
  4. означение на серията или на типа;
  5. сериен номер, ако има такъв;
  6. годината на завършване на производствения процес.

(2) Върху всяка машина се отбелязва точната година на завършване на производствения процес по време на нанасянето на СЕ маркировката.

(3) Когато машината е предназначена за използване в потенциално експлозивна атмосфера, това се отбелязва върху нея.

(4) Върху машината в зависимост от вида й се поставя информация, необходима за безопасното й използване. Тази информация трябва да отговаря на изискванията, определени в чл. 106.

(5) Когато при използването на машината част от нея се премества с повдигателно съоръжение, масата на тази част се означава трайно, четливо и недвусмислено.

 

Чл. 112. (1) Всяка машина се придружава от:

  1. оригинална инструкция за експлоатация, съставена на един от официалните езици на Общността;
  2. превод на оригиналната инструкция за експлоатация, съставен на езика на държавата членка, в която машината се пуска на пазара и/или в действие.

(2) Когато машината се пуска в действие в държава членка, чийто официален език е различен от езика, на който е съставена оригиналната инструкция, тя трябва да е придружена с превод на оригиналната инструкция на съответния език на държавата членка.

(3) По изключение инструкцията за експлоатация, предназначена за използване от специализиран персонал, упълномощен за това от производителя или от неговия упълномощен представител, може да бъде предоставена на официалния език на някоя от държавите членки, който е разбираем за персонала.

 

Чл. 113. (1) При съставянето на инструкцията за експлоатация производителят или неговият упълномощен представител изписва думите „Оригинална инструкция“ в езиковите версии на инструкцията, които са проверени от него.

(2) Когато не е съставена „Оригинална инструкция“ на официалния език на държавата, в която се използва машината, преводът на този език се предоставя от производителя или неговия упълномощен представител или от лицето, което предоставя машината в съответната държава. В превода се изписват думите „Превод на оригиналната инструкция“.

 

  1. (1) Съдържанието на инструкцията за експлоатация обхваща употребата на машината по предназначение, както и разумно предвидимата неправилна експлоатация.

(2) Когато машината е предназначена за използване от оператори, които не са професионалисти, при съставянето и представянето на инструкцията за експлоатация се предвиждат общообразователното ниво и съобразителността, които биха могли да притежават тези оператори.

 

Чл. 115. Инструкцията за експлоатация съдържа най-малко следната информация:

  1. име и адрес на управление на производителя или на неговия упълномощен представител;
  2. наименование на машината съгласно чл. 111, ал. 1, т. 2 с изключение на серийния номер;
  3. ЕО декларация за съответствие или документ, представящ съдържанието на ЕО декларацията за съответствие, в който се описват характеристиките на машината, без да е включен серийният номер и подписът;
  4. общо описание на машината;
  5. чертежи, диаграми, описания и обяснения, необходими за използване, поддържане и поправка на машината, както и за проверка на правилното й функциониране;
  6. описание на работните места, които могат да бъдат заети от операторите;
  7. описание на предназначението на машината и предвидимата й употреба;
  8. предупреждения в случаите на неправилно използване на машината, които опитът е показал;
  9. инструкции за монтаж, инсталиране и свързване, включително чертежи, схеми, начините на закрепване и описание на рамата или фундамента, на които се монтира машината;
  10. инструкции за намаляване на шума и вибрациите при инсталирането и монтажа;
  11. инструкции за пускане в експлоатация и използване на машината и при необходимост инструкции за обучение на операторите;
  12. информация за остатъчните рискове, които съществуват, въпреки че са приложени мерки за безопасност при проектирането на машината и че са взети допълнителни мерки за защита;
  13. инструкции относно предпазните мерки, които трябва да бъдат взети от потребителите, а при необходимост – личните предпазни средства, които да се използват;
  14. съществените характеристики на инструментите, които могат да бъдат монтирани на машината;
  15. условията, при които машините отговарят на изискването за стабилност по време на ползване, транспортиране, монтаж или демонтаж, когато не се ползват или по време на изпитвания или предвидими повреди;
  16. инструкции за безопасно транспортиране, товарно-разтоварни операции и складиране, като се указва масата на машината и на нейните различни елементи, когато е предвидено да бъдат премествани отделно;
  17. описание на начините на действие в случай на инцидент, повреда и безопасно деблокиране при блокировка;
  18. описание на операциите по регулиране и поддръжка, които потребителят трябва да извършва, както и на предпазните мерки, които трябва да бъдат спазвани;
  19. инструкции за предприемане на предпазни мерки за безопасно извършване на дейностите по регулиране и поддръжка;
  20. спецификации на резервните части, които се използват, когато това оказва влияние върху здравето и безопасността на операторите;
  21. информация за излъчването на шум от машината:

а) А-претегленото ниво на звуково налягане в dВ (А) на работните места, когато то превишава 70 dB (A); когато това ниво е по-ниско или равно на 70 dB (А), се посочва „равно или по-ниско от 70 dB (A)“;

б) С-претегленото излъчено върхово ниво на звуково налягане dВ (С) на работните места, когато то превишава 63 Pa (130 dB (С) спрямо 20 µPa);

в) А-претегленото ниво на звукова мощност, излъчена от машината при А-претегленото излъчено ниво на звуково налягане в dВ (А) на работните места, когато то превишава 80 dB (A).

======================

Документи, които трябва да придружават всяка машина

Във връзка с чл. 4б от ЗАКОН ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ всяка машина трябва да се придружава от:

– декларация за съответствие;

– инструкция и/или указание за употреба на български език(превод с текст „Превод на оригиналната инструкция”).

======================

Чл. 4б. (Нов – ДВ, бр. 93 от 2002 г., в сила от 03.12.2002 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 86 от 2007 г.) Търговците са длъжни да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а са:

  1. с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал. 1;
  2. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2007 г.) с маркировка за съответствие и допълнителна маркировка, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7;
  3. с декларация за съответствие в случаите, когато се изисква декларацията да придружава продукта;
  4. с инструкция и/или указание за употреба на български език.

======================

Необходимост от извършване на ОВОС

ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (Обн. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г.)

Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:

1. Селско, горско и водно стопанство:
а) комасация на селскостопански земи;
б) използване на необработваеми или полупустеещи земи за интензивни селскостопански цели;
в) мелиоративни дейности в селското стопанство, включително напояване и пресушаване на земи;
г) първично залесяване и обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята;
д) интензивно животновъдство (инвестиционни предложения, невключени в приложение № 1);
е) интензивно развъждане на риба;
ж) пресушаване на земи от морето;
з) (отм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)
2. Минно дело:
а) кариери, открити рудници и добив на торф (невключени в приложение № 1);
б) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) мини с подземен добив;
в) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) изземване на инертни материали от реки, езера или море чрез драгиране;
г) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) дълбоки сондажи, в т.ч.:
– геотермални
– за съхраняване на ядрени отпадъци
– за водоснабдяване,
с изключение на тези за изследване на стабилността на геоложката основа;
д) добив на въглища, нефт, природен газ, руди и битуминозни шисти;
е) (нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) всички проучвателни сондажи за нефт и газ.
3. Енергийно стопанство:
а) промишлени инсталации за производство на електроенергия, пара и топла вода (невключени в приложение № 1);
б) промишлени съоръжения за пренос на газ, пара и топла вода, пренос на електроенергия по надземни кабели (невключени в приложение № 1);
в) съоръжения за надземно складиране на природен газ;
г) съоръжения за подземно складиране на горими газове;
д) съоръжения за надземно складиране на горива;
е) промишлено брикетиране на въглища;
ж) инсталации за преработка и съхраняване на радиоактивни отпадъци (невключени в приложение № 1);
з) водноелектрически централи;
и) съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра;
к) (нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) инсталации за улавяне на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации от инсталации, които не са обхванати от приложение № 1.
4. Производство и преработка на метали:
а) инсталации за производство на чугун и стомана (първично и вторично топене), включително непрекъснато леене (невключени в приложение № 1);
б) инсталации за преработка на черни метали (невключени в приложение № 1):
– горещо валцуване;
– ковашко пресоване;
– защитни покрития от разтопен метал;
в) леярни за черни метали (невключени в приложение № 1);
г) инсталации за топене на цветни метали, включително производство на сплави (с изключение на благородните метали), изтегляне, формоване и валцуване на изделия от цветни метали и сплави (невключени в приложение № 1);
д) инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси чрез електролитни или химични процеси (невключени в приложение № 1);
е) производство и монтаж на моторни превозни средства и производство на автомобилни двигатели;
ж) корабостроителници;
з) производство и ремонт на самолети;
и) производство на жп съоръжения;
к) земни работи, извършвани с взривни вещества;
л) инсталации за пържене и агломерация на руди.
5. Производство на продукти от нерудни минерални суровини:
а) коксови пещи (суха дестилация на въглища);
б) инсталации за производство на цимент (невключени в приложение № 1);
в) инсталации за производство на азбест и азбестови изделия (невключени в приложение № 1);
г) инсталации за производство на стъкло и стъклени влакна (невключени в приложение № 1);
д) инсталации за топене на минерални вещества, включително производство на минерални влакна (невключени в приложение № 1);
е) инсталации за производство на керамични изделия чрез печене, в т.ч. керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, керамични и порцеланови съдове (невключени в приложение № 1).
6. Инсталации в химическата промишленост (невключени в приложение № 1):
а) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) обработка на междинни продукти и производство на химични вещества и смеси;
б) инсталации за производство на пестициди и фармацевтични продукти, бои и лакове, еластомери и пероксиди;
в) съоръжения за съхраняване на нефт, нефтопродукти и химически вещества.
7. Предприятия в хранителната промишленост (невключени в приложение № 1):
а) производство на растителни и животински масла и мазнини;
б) консервиране на растителни и животински продукти;
в) производство на млечни продукти;
г) производство на бира и малц;
д) производство на захарни изделия и сиропи;
е) кланици;
ж) промишлено производство на нишесте;
з) производство на рибно брашно и рибно масло;
и) производство на захар.
8. Текстилна, кожарска, дървообработваща и хартиена промишленост:
а) промишлени инсталации за производство на хартия и картон (невключени в приложение № 1);
б) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) инсталации за предварителна обработка (операции като пране, избелване, мерсеризиране и т.н.) или боядисване на влакна или текстил (невключени в приложение № 1);
в) обработка (дъбене) на кожи (невключени в приложение № 1);
г) инсталации за производство и преработване на целулоза.
9. Каучукова промишленост. Производство и преработка на продукти на базата на еластомери.
10. Инфраструктурни инвестиционни предложения:
а) индустриални зони;
б) (изм. – ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) за урбанизирано развитие, включително строителство на търговски центрове и паркинги;
в) строителство на жп линии и съоръжения за комбиниран превоз и смесени терминали (невключени в приложение № 1);
г) строителство на летища (невключени в приложение № 1);
д) строителство на пътища (невключени в приложение № 1);
е) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) строителство на пристанища, пристанищни съоръжения, включително рибарски пристанища (невключени в приложение № 1);
ж) строителство на вътрешни водни пътища, изграждане на канали и аварийни съоръжения срещу наводнения;
з) язовири и други съоръжения за събиране и съхраняване на вода за продължително време (невключени в приложение № 1);
и) трамвайни трасета, подземни и надземни железници, висящи линии за превоз изключително или главно на пътници;
к) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) нефтопроводи и газопроводи и свързани с тях инсталации, както и тръбопроводи за пренос на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации (невключени в приложение № 1);
л) аквадукти за далечен пренос;
м) крайбрежна дейност за борба с ерозията и крайбрежни съоръжения, които водят до изменение на бреговата линия, като изграждане на диги, вълноломи и други защитни съоръжения, с изключение на ремонт и реконструкция на тези съоръжения;
н) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) добив на подземни води и изкуствено подхранване на подземни води (невключени в приложение № 1);
о) проекти за прехвърляне на водни ресурси между речни басейни (невключени в приложение № 1).
11. Други инвестиционни предложения:
а) постоянни състезателни писти и писти за изпитване на моторни превозни средства;
б) инсталации и депа за обезвреждане на отпадъци (невключени в приложение № 1);
в) пречиствателни станции за отпадъчни води (невключени в приложение № 1);
г) депа за утайки от пречиствателни станции;
д) съхраняване на метален скрап, включително скрап от моторни превозни средства;
е) съоръжения за изпитване на двигатели, турбини или реактори;
ж) производство на изкуствени минерални влакна (невключени в приложение № 1);
з) съоръжения за обезвреждане или унищожаване на взривни вещества;
и) инсталации за обезвреждане или оползотворяване на животински трупове и животински отпадъци (невключени в приложение № 1);
к) цехове за разфасовка на продукти за растителна защита;
л) складове за съхранение на продукти за растителна защита.
12. Туризъм и отдих:
а) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) ски писти, ски влекове, лифтове и съоръжения към тях;
б) морски съоръжения;
в) ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпътстващи дейности (невключени в приложение № 1);
г) постоянни къмпинги и места за паркиране на каравани;
д) паркове със специално предназначение;
е) (нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) спортни и/или рекреационни комплекси извън урбанизирани територии.

Задължителен ОВОС

ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (Обн. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г.)

Чл. 92. Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на:
1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1;
Инвестиционни предложения:
1. Рафинерии за суров нефт (с изключение на производството само на смазочни материали от суров нефт) и инсталации за газификация и втечняване на 500 и повече от 500 тона на денонощие въглища или битуминозни шисти.
2.1. Топлоелектрически централи и други горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност 50 MW или повече, и
2.2. Ядрени електроцентрали и други ядрени реактори, включително демонтаж или извеждане от експлоатация на такива централи и реактори, с изключение на инсталации за производство и преработване на делящите се или обогатени материали, чиято максимална мощност не надвишава 1 киловат непрекъснато топлинно натоварване.
3.1. Инсталации за преработване на отработено ядрено гориво.
3.2. Инсталации, предназначени:
а) за производство или обогатяване на ядрено гориво;
б) за обработване на отработено ядрено гориво или отпадъци с висока степен на радиоактивност;
в) за окончателно погребване на отработено ядрено гориво;
г) единствено за окончателно погребване на радиоактивни отпадъци;
д) единствено за съхраняване, планирано за повече от 10 г., на отработено ядрено гориво или радиоактивни отпадъци на площадка, различна от тази, на която са произведени.
4. Интегрирано предприятие за производство на чугун и стомана (първично или вторично топене), включително непрекъснато леене.
5. Леярни за черни метали с производствен капацитет над 20 т на денонощие.
6. Инсталации за обработване на черни метали:
а) станове за горещо валцуване с капацитет над 20 т необработена стомана за час;
б) ковашки цехове с преси, чиято енергия превишава 50 килоджаула на преса, където използваната топлинна мощност превишава 20 MW;
в) защитни покрития от разтопен метал с консумация над 2 т необработена стомана за час.
7. Инсталации за:
а) производство на цветни необработени метали от руди, концентрати или отпадъци от метали чрез металургични, химични или електролитни процеси;
б) топене, включително сплавяване на цветни метали, с капацитет на топене над 4 т на денонощие за олово и кадмий или 20 т на денонощие за всички останали метали.
8. Инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси чрез електролитни или химични процеси, при които обемът на ваните за обработка е над 30 м3.
9. Инсталации за добив и преработка на азбест и за производство на продукти, съдържащи азбест:
а) за азбестоциментовите продукти с годишно производство над 20 000 т крайна продукция;
б) за фрикционни материали с годишно производство повече от 50 т крайна продукция;
в) за други производства, използващи азбест над 200 т годишно.
10. Интегрирани химически инсталации за производство в промишлен мащаб на химични вещества, използващи процеси на химично превръщане, където отделните инсталации са функционално свързани и които са:
а) за производство на основни органични химични вещества;
б) за производство на основни неорганични химични вещества;
в) за производство на фосфорни, азотни и калиеви торове (еднокомпонентни и сложни торове);
г) за производство на основни вещества за растителна защита и биоциди;
д) за производство на основни фармацевтични продукти с използване на химически или биологични процеси;
е) за производство на взривни вещества;
ж) за производство на белтъчни фуражни добавки, ензими и други белтъчни вещества с използване на химично или биологично превръщане в производствения процес.
11. Промишлени предприятия за производство на:
а) целулозна каша от дървесина или други подобни влакнести материали;
б) хартия и картон с производствен капацитет над 20 т на денонощие.
12. Инсталации за производство на циментен клинкер в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 т на денонощие или за вар в ротационни пещи с капацитет над 50 т на денонощие или в други пещи с производствен капацитет над 50 т на денонощие.
13. Инсталации за производство на стъкло, включително стъклени влакна, с топилен капацитет над 20 т на денонощие.
14. Инсталации за разтопяване на минерални вещества, включително за производство на минерални влакна, с топилен капацитет над 20 т на денонощие.
15. Инсталации за изработване на керамични продукти чрез изпичане, по-конкретно покривни керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, каменинови или порцеланови изделия, с производствен капацитет над 75 т на денонощие и/или с капацитет на пещта за изпичане над 4 м3 и с плътност на подреждане за една пещ над 300 кг/м3.
16. Инсталации за предварителна обработка (дейности, като измиване, избелване, мерцеризиране) или багрене на влакна и/или текстил с капацитет над 10 т на денонощие.
17. Инсталации за дъбене на необработени и сурови кожи при капацитет над 12 т на денонощие готова продукция.
18. Инсталации за повърхностно третиране на вещества. Инсталации за повърхностно третиране на вещества, предмети или продукти с използване на органични разтворители, по-конкретно за апретиране, щамповане, грундиране, обезмасляване, придаване на водонепромокаемост, оразмеряване, боядисване, почистване или импрегниране, с консумация на органични разтворители над 150 кг на час или над 200 т годишно.
19.1. Кланици с производствен капацитет над 50 т трупно месо за денонощие.
19.2. Инсталации за обработване и преработване на суровини с цел производство на хранителни продукти от:
а) животински суровини (без мляко) с производствен капацитет над 75 т готова продукция на денонощие;
б) зеленчукови суровини с производствен капацитет над 300 т на денонощие готова продукция (средна стойност за тримесечие).
19.3. Обработване и преработване на мляко с количество на постъпващо мляко над 200 т на денонощие (средна стойност за година).
20. Инсталации за обезвреждане или оползотворяване на животински трупове и животински отпадъци с капацитет над
10 т на денонощие.
21. Ферми за интензивно отглеждане на птици и свине с повече от:
а) 40 000 места за отглеждане на бройлери, 40 000 места за кокошки носачки;
б) 2000 места за отглеждане на свине за угояване (над 30 кг), или
в) 750 места за свине майки.
22.1. Строителство на железопътни магистрали и железопътни линии I категория (линии за железопътен трафик на големи разстояния) и на летища с дължина на основната писта 2100 м и повече.
22.2. Строителство на автомагистрали и пътища I клас.
22.3. Строителство на нов път с четири или повече платна или изместване на трасе и/или разширение на съществуващ път с две или по-малко платна до четири или повече платна, когато новият път, изместването на трасе и/или разширението на съществуващия път е с 10 и повече км непрекъсната дължина.
23.1. Вътрешни водни пътища и пристанища, обслужващи корабите по вътрешните водни пътища, които позволяват преминаване на кораби с водоизместване над 1350 т.
23.2. Търговски пристанища, терминали за товарене и разтоварване, свързани със сушата, и пристанища за обществен транспорт (с изключение на терминали за фериботи), които могат да приемат кораби с водоизместване над 1350 т.
24. Инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци чрез изгаряне, химично третиране или депониране по смисъла на Закона за управление на отпадъците.
25. Инсталации с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците.
26. Добив на подземни води или изкуствено подхранване на подземните води с годишен обем на добиваната вода или вода за подхранване 10 млн. м3 или повече.
27.1. Дейности за прехвърляне на водни ресурси между речни басейни за задоволяване на недостига при водопотреблението, когато обемът на прехвърлената вода е повече от 100 млн. м3годишно.
27.2. Във всички останали случаи дейности за прехвърляне на водни маси между речни басейни, където средногодишният (осреднено за много години) отток на басейна, от който се прехвърля вода, е над 2000 млн. м3 годишно.
В случаите по т. 27.1 и 27.2 прехвърлянето на вода за питейни нужди по тръбопроводи се изключва.
28. Пречиствателни станции за отпадъчни води с капацитет над 150 000 еквивалентни жители.
29. Добив на нефт или природен газ за търговски цели при количества над 500 т на денонощие за нефт или над 500 000 м3 на денонощие за природен газ.
29.1. Сондажи за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди, в т.ч. шистов газ.
30. Язовири или други съоръжения, предназначени за постоянно задържане или съхраняване на вода, където новото или допълнителното количество вода, което се задържа или съхранява, е над 10 млн. м3.
31. Тръбопроводи с диаметър повече от 800 мм и с дължина повече от 40 км:
а) за транспортиране на газ, нефт, химични вещества и смеси;
б) за транспортиране на потоци от въглероден диоксид (CO2) с цел съхранение в геоложки формации, включително свързаните с тях компресорни станции.
32. Съоръжения за съхраняване на 200 000 т или повече нефт, нефтопродукти или химични продукти.
33. Строителство на надземни електропроводи с напрежение 220 kV и повече и с дължина над 15 км.
34. Открит добив в кариери и рудници на суровини при площ над 25 хектара или добив на торф с площ над 150 хектара.
35. Туризъм и отдих:
а) ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии с обща площ над 10 дка и съоръжения към тях;
б) ски писти, ски влекове, лифтове с обща дължина над 1000 м и съоръжения към тях;
в) спортни или рекреационни комплекси извън урбанизирани територии с обща площ над 20 дка.
36. Инсталации за улавяне на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации от инсталации, обхванати от това приложение, или когато общото годишно количество уловен CO2 е равно на или надвишава 1,5 мегатона.
37. Места за съхранение на СО2 в геоложки формации.
38. Всяко изменение или разширение на инвестиционно предложение, включено в приложението, когато това изменение или разширение самостоятелно достига критериите, ако има такива, посочени в приложението.

Заплащане на вода по разрешение за водовземане

ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ (В сила от 28.01.2000 г.)

Чл. 194а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) В случаите на повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3 се вземат предвид разрешените в разрешителното количества.

(3) В случаите на повреда на устройствата по ал. 1 титулярят на разрешително за водовземане е длъжен незабавно да уведоми контролиращия орган и да отстрани повредата в срок до един месец.

(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) При техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства към повърхностни и подземни водоизточници, установена в двустранен протокол между органа, издаващ разрешителното, и ползвателя, се допуска монтажът им да се извърши на хранителната тръба на напорния резервоар или на довеждащия водопровод, при директно включване на потока във водоснабдителната система на населеното място.

Чл. 194б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите.

(2) Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата.

(3) Директорът на басейнова дирекция извършва проверка на информацията по ал. 1 и съответствието й със:

  1. резултатите от собствения мониторинг;
  2. показанията на измервателните устройства, и
  3. резултатите от извършения през годината контрол.

(4) При съответствие на информацията по ал. 1 с условията по ал. 3 директорът на басейнова дирекция уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.

(5) Ако при проверката по ал. 3 се установи несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата, директорът на басейнова дирекция назначава нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и определяне размера на дължимата такса.

(6) Непредставянето или ненавременното представяне на декларацията по ал. 1 е нарушение на правилата за деклариране и отчитане.

Собствен мониторинг по разрешение за водовземане

ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ (В сила от 28.01.2000 г.)

Чл. 174. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Лицата, на които са предоставени права за водовземане или ползване на водни обекти, са длъжни да провеждат собствен мониторинг съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14 и условията в издадените разрешителни за:

  1. количеството и качеството на водите;
  2. количеството на отпадъчните води и концентрацията на емитираните замърсители.

(2) Лицата по ал. 1 съхраняват информацията за направените измервания за период 6 години.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Органите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 4 при осъществяване на контролните си функции имат право на достъп по всяко време до устройствата и съоръженията за мониторинг и до информацията по ал. 2.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) При прекратяване на правото на водовземане и/или ползване на водния обект информацията по ал. 2 се предава в съответната басейнова дирекция за съхранение.

(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Лицата по ал. 1 ежегодно до 31 март предоставят на директора на басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ и на комплексно разрешително – и на директора на РИОСВ, резултатите от изпълнения през предходната година собствен мониторинг в рамките на доклада за изпълнение на условията в разрешителните по чл. 48, ал. 1, т. 12.

Издаване на разрешение за водоползване

ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ (В сила от 28.01.2000 г.)

Чл. 60. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват:

  1. данните по чл. 56, ал. 1, т. 4 – 9;
  2. адрес за кореспонденция, включително електронен адрес – при наличие на такъв;
  3. телефон и факс за връзка с физическото лице или с лицето, което управлява и представлява дружеството по чл. 56, ал. 1, т. 4;
  4. параметрите на исканото използване;
  5. номерът на решението на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по оценка на въздействието върху околната среда или за преценка, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда, или за оценка за съвместимост, когато такива се изискват съгласно Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

  1. заверен документ за платена такса за издаване на разрешителното;
  2. актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността, заверена от съответния компетентен орган;
  3. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата „водоподаване“ – когато водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи съоръжения;
  4. декларация за обстоятелствата по чл. 71, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.

(3) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от повърхностни води, към заявлението по ал. 1 се прилагат и:

  1. прединвестиционно проучване или съответната разработена фаза на инвестиционния проект съгласно изискванията на Закона за устройство на територията, съдържащи хидроложка част и водностопански изследвания, доказващи наличието на исканото водно количество във водния обект или доказващи необходимостта от прехвърляне на води – когато искането е за прехвърляне на води между речни басейни, или проект за завиряване – когато искането е за завиряване на новоизградени водни обекти;
  2. обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2;
  3. проект за санитарно-охранителна зона – когато искането е за питейно-битово водоснабдяване;
  4. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имоти, които ще бъдат засегнати от завиряването и строителството на съоръженията, когато съоръженията не са изградени;
  5. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) съгласувателни становища на компетентните органи, свързани със засягане на изградена инфраструктура и с възможността за промяна на предназначението на земеделските земи и на горските територии, които ще бъдат засегнати;
  6. сравнителна оценка на енергийните ползи и на вредите за околната среда, при използване на енергията на водата.

(4) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, с изключение на заустването на отпадъчни води, към заявлението се прилагат и:

  1. за изграждане на нови системи и съоръжения – инвестиционен проект съгласно изискванията на Закона за устройство на територията;
  2. за изземване на наносни отложения от река Дунав:

а) схема на заявения участък, посочваща местоположението на участъка с географски координати на границите на участъка;

б) предпроектни проучвания, доказващи, че няма да има негативни влияния върху корабоплавателния път, бреговете, островите и хидротехническите съоръжения;

  1. за изземване на наносни отложения от принадлежащите земи на водохранилищата – технически проект за изземването;
  2. (отм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.)
  3. за аквакултури и свързаните с тях дейности:

а) проект за дейността;

б) съгласувателно становище от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури относно зоните за стопански риболов и зоните за рибовъдство в големи язовири – когато язовирът не е зониран;

в) становища по проекта и мястото за изпълнение на дейностите от Щаба по подготовка на Военноморските сили на Република България и от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – когато дейността се извършва в крайбрежните морски води или в река Дунав;

г) (изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) одобрен от общинския експертен технически съвет проект за промяна на предназначението на язовира;

  1. за плаващи съоръжения в язовири:

а) проект за изграждане на съоръжението и за дейността му;

б) документ за регистрация и годност на плавателното съоръжение от Изпълнителна агенция „Морска администрация“;

в) предварителен договор за транспортиране на отпадъчните води и битовите отпадъци или проект за пречистване на отпадъчните води – в случаите, когато такива се формират от извършваната дейност на плавателното съоръжение;

г) договор с водолазна фирма за годишно обслужване на закотвящите съоръжения.

(5) Когато чрез изгражданите съоръжения или чрез изземването на наносни отложения се изменят физичните характеристики на повърхностно водно тяло, към заявлението по ал. 1 се прилагат и обосновки, изчисления и доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 156е, ал. 2.

(6) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, към заявлението се прилагат и:

  1. документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота, в който са или ще бъдат разположени съоръженията за водовземане;
  2. нотариално заверена декларация от собствениците на имотите, засегнати от проекта за санитарно-охранителната зона, удостоверяваща, че същите са запознати с ограниченията и забраните, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6, които попадат в проектните санитарно-охранителни зони – при водовземане, предназначено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;
  3. обосновка на водовземането, включително обосновка на заявеното водно количество, съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2.

(7) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от минерални води, към заявлението се прилагат и:

  1. документ за собственост или учредено право на ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността за ползване на минералната вода;
  2. проект за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система и за измерване на ползваните водни обеми и обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2.

(8) Когато искането е за издаване на разрешително за хидрогеоложки проучвания, към заявлението се прилагат и:

  1. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, в които ще се извърши проучването;
  2. проект за хидрогеоложки проучвания.

(9) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 5 – 8, към заявлението се прилагат:

  1. доклад за резултатите от хидрогеоложко проучване;
  2. технологична обосновка за реинжектиране, инжектиране, отвеждане или изкуствено подхранване, включително обосновка за реинжектираните, инжектираните или отвежданите обеми.

(10) За издаване на разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 към заявлението по ал. 1 се прилагат и документи, определени с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13.

(11) Изискванията към документите за издаване на разрешителни се определят с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2 и 13.

(12) Заявлението по ал. 1 и приложените към него документи се подават в два екземпляра – единият екземпляр в качеството му на оригинал се представя върху книжен носител, а вторият – като негов пълен цифров аналог – върху магнитен носител.

 

Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Заявлението за издаване на разрешително се подава до компетентния орган по чл. 52, ал. 1.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Органът по ал. 1 в 20-дневен срок:

  1. проверява дали:

а) заявлението съдържа изискващите се информация и приложения съгласно обявения образец;

б) съдържанието на приложените документи по чл. 60 отговаря на изискванията на този закон;

  1. извършва преценката по чл. 62, ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Когато не са изпълнени изискванията по чл. 60, органът по ал. 1 уведомява заявителя да отстрани несъответствията в срок до два месеца.

(4) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) При неотстраняване на несъответствията в срока по ал. 3 документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено.

(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Ако при преценката по чл. 62, ал. 1, извършена в срока по ал. 2, се установи, че искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68, органът по чл. 52, ал. 1 издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по чл. 60 не влияят върху преценката по чл. 62, органът издава решението за отказ, без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 3.

 

Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2010 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 05.04.2011 г.)

Чл. 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Органът по чл. 52, ал. 1 преценява искането, като съобразява:

  1. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни;
  2. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането;
  3. съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство;
  4. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване;
  5. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) наличните водни ресурси по количество и качество;
  6. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането;
  7. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване;
  8. (нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) изпълнението на условията по чл. 156б – 156ж.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)

(3) (Отм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)

(5) (Отм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)

(6) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Преценката е писмена и е неразделна част от документацията, въз основа на която се издава разрешителното или отказът за издаване на разрешително.

 

Чл. 62а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) В 20-дневен срок след изтичане на срока по чл. 61, ал. 2 и ако не са налице основания за отказ, органът по чл. 61, ал. 1 или оправомощено от него лице изготвя съобщение, което съдържа:

  1. целта на заявеното използване на водите;
  2. водното тяло, в което се предвижда използване на водите;
  3. системите или съоръженията, чрез които ще се реализира използването;
  4. мястото на използване на водите, местността, административно-териториалната и териториалната единица, кода по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици – за всяко място на използване;
  5. проектните параметри на използването, включително:

а) количество на водите;

б) индивидуални емисионни ограничения и срока на достигането им – при разрешителните за заустване на отпадъчни води;

в) понижение на водното ниво – при разрешителните за водовземане от подземни води;

  1. условията, при които би могло да се предостави правото за използване на водите;
  2. мястото за представяне на писмени възражения и предложения от заинтересованите лица.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Съобщението по ал. 1 се изпраща на кмета на съответната община за публично обявяване и се поставя на интернет страницата на органа по чл. 52, ал. 1.

(3) В тридневен срок от получаване на съобщението кметът по ал. 2 е длъжен да:

  1. направи публичното обявяване, като постави съобщението на определените за това места;
  2. уведоми писмено органа по чл. 61, ал. 1 за точната дата на обявяването.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.)

(5) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Съобщението по ал. 1 се изпраща и на титулярите на вече издадени разрешителни, за които при преценката по чл. 62 е установено, че ще бъдат променени някои от параметрите на разрешеното използване, както и на собствениците на съоръженията, когато искането е за използване на комплексните и значимите язовири по приложение № 1.

(6) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) В случаите по чл. 46, ал. 1, т. 5, 7 и 8 съобщението по ал. 1 се изпраща и на заявителя, който в срока по чл. 64 да декларира възможността си да изпълни предвидените условия.

Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Обявяване по реда на чл. 62а не се извършва, когато:

  1. водовземането и/или ползването е за нуждите на отбраната и на националната сигурност;
  2. (отм. – ДВ, бр. 103 от 2009 г.)

 

Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) В 14-дневен срок от обявяването заинтересуваните лица могат да:

  1. (отм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)
  2. възразят срещу издаването на разрешителното;
  3. предложат условия, при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Възраженията и предложенията по ал. 1 се изпращат на мястото, посочено в съобщението по чл. 62а, ал. 1.

 

Чл. 65. (Отм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)

Чл. 66. (Отм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)

Чл. 67. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) В 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 64, ал. 1 органът по чл. 52, ал. 1 издава разрешително, когато са спазени предвидените в този закон изисквания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Органът по чл. 52, ал. 1 може да назначи комисия за разглеждане на постъпилите възражения или предложения по чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3, която да се произнесе по тях. В този случай срокът за произнасяне се удължава с един месец.

Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Органът по чл. 52, ал. 1 отказва издаване на разрешително, когато:

  1. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) се засягат придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 и 2, включително за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 43, ал. 2;
  2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) искането не е за частен воден обект и за водовземането и/или ползването кандидатства сдружение за напояване или водно сдружение, регистрирано като кооперация или търговско дружество;
  3. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) върху водовземането и/или ползването на съответния воден обект са наложени ограничения, с които целта на искането е несъвместима;

3а. (нова – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) по реда на чл. 62 е установена невъзможност за задоволяване на искането;

  1. не са спазени изискванията, посочени в закона;
  2. (нова – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) се иска водовземане от подземни води:

а) (доп. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване – при наличието на капацитет на изградена водоснабдителна система;

б) (доп. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) за водоснабдяване на обекти, за които не е осигурено отвеждането и пречистването на отпадъчните води;

в) (нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) при условията на чл. 118в;

  1. (нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) искането е за водовземане за питейно-битово водоснабдяване от:

а) повърхностни води, за които не е предвидено пречистване на водата в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 4;

б) подземни води, които са с трайни отклонения по химичните показатели от изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3 и не са предвидени мерки за осигуряване на съответствие с изискванията на наредбата;

  1. (нова – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., предишна т. 6 – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) се установи, че вредите за околната среда надвишават ползите от дейността, за която е предназначено използването на водите, в случаите, когато се изисква такава сравнителна оценка;
  2. (нова – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., предишна т. 7 – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) целта на водовземането от минерални води е задоволяване на собствени потребности на гражданите;
  3. (нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) не са проведени процедурите по глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 69. (Отм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)

Чл. 70. (1) (Предишен текст на чл. 70, изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г., доп. – ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г.) Разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 в едноседмичен срок се изпраща писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, на собственика на съоръженията, както и на заинтересуваните лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното.

(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Когато компетентен да издаде разрешителното е директорът на басейнова дирекция или изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, компетентният орган изпраща копие от документите по ал. 1 с приложено копие от писмената преценка по чл. 62 в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Субекти на разрешение за водоползване

ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ (В сила от 28.01.2000 г.)

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Разрешително се издава за водовземане и за ползване на воден обект.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) За издаване на разрешителните за водовземане и за ползване на воден обект се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Разрешително за водовземане и/или за ползване на воден обект се издава:

  1. на юридически лица и на еднолични търговци;
  2. на физически лица само когато искането е за:

а) задоволяване на собствени потребности в случаите по чл. 44, ал. 6;

б) заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3;

в) минерални води – изключителна държавна собственост, които са предоставени за управление и ползване на общини;

г) (изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) земеделски цели от регистриран земеделски стопанин.