Месечни архиви: март 2014

Удостоверение за промени на настоящ адрес

Вашият коментар

НАРЕДБА № РД-02-20-6 ОТ 24 АПРИЛ 2012 Г. ЗА ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГИСТЪРА НА НАСЕЛЕНИЕТО

Раздел XIV.
Удостоверение за промени на настоящ адрес

Чл. 25. (1) Удостоверението за промени на настоящ адрес се издава по образец съгласно приложение № 17.
(2) Удостоверението се издава за удостоверяване на настоящите адреси, които едно лице е имало от 1 януари 2000 г.
(3) Удостоверението се издава въз основа на Национална база данни „Население“.

Промяна на адрес

Вашият коментар

Чл. 98. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава в общината или кметството, където лицето избира да бъде вписано в регистъра за населението.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни „Население“ на общината по предходен постоянен адрес, на общината, в която е настоящият адрес, и на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 99. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината или кметството, където лицето пребивава, и в 5-дневен срок се изпраща за актуализация на Национална база данни „Население“.

(3) Лицата, предоставили подслон в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон, са длъжни да регистрират в специални книги отседналите, като при поискване предоставят данните от тях на органите на местната власт или на Министерството на вътрешните работи.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Настоящият адрес на децата, оставени за отглеждане в специализирана институция, е нейният адрес. Адресните карти за тях се подават от ръководителя на съответната институция.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Непълнолетните лица, които се обучават в училища в населено място, различно от постоянния и настоящия адрес на родителите, могат лично да подават адресни карти за промяна на настоящия си адрес. В този случай към адресната карта трябва да се приложи уверение от съответното училище, че лицето е записано като ученик.

Чл. 99а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) В случаите по чл. 92, ал. 3 броят на лицата, които могат да се регистрират по настоящ адрес на адреса на едно жилище със съгласието на собственик на жилището, не може да надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище.

АДРЕСНА РЕГИСТРАЦИЯ

Вашият коментар

Чл. 89. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.

(2) Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва и наименование на локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент. Номерът на локализационната единица може да се състои от комбинация, съдържаща до четири символа, като първите три задължително са цифри, а последният символ е буква. Входът се обозначава с една буква или с число до две цифри. Етажът се обозначава с число до две цифри. Апартаментът се обозначава с число до три цифри.

(4) Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо данните по ал. 3 се вписва името на местността от землището му.

(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация.

(6) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) За адресите по ал. 5 и настъпилите промени в тях се изпраща писмено информация до териториалните звена „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие.

(7) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Съвкупността от адресите по ал. 5 за всички общини образуват Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България.

 

 

Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки

Чл. 90. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5.

(2) Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

 

 

Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки

Чл. 91. (В сила от 1.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението.

 

 

 

Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки

Чл. 92. (1) (В сила от 1.01.2000 г., предишен текст на чл. 92 – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето.

(2) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) За извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи:

1. документ за собственост;

2. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции;

3. (нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.

(3) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) За извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Органите по ал. 1 съхраняват копия от документите по ал. 2 и 3 за срок 5 години.

(5) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) За извършване на адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица, не се представят документите по ал. 2 и 3. Кметът на общината, на района или на кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите „Местни данъци и такси“ относно собствеността на имота.

(6) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) За извършване на адресна регистрация на лице, с което собственикът или ползвателят на имота живее във фактическо съпружеско съжителство, не се представят документите по ал. 2 и 3. За удостоверяване на посочените обстоятелства се представя писмено съгласие на собственика или ползвателя на имота чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.

(7) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) За извършване на адресна регистрация на лица, настанени в държавни или общински жилища, не се изисква представяне на писмено съгласие от собственика на имота, а само настанителна заповед или договор за наем.

(8) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Обстоятелствата за извършване на адресна регистрация на лица, които не могат да представят документ по ал. 2, се установяват от комисия, определена със заповед на кмета на общината, в която се включват служители от общинската администрация и от териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Агенцията за социално подпомагане.

(9) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) В случаите по ал. 8 органите по ал. 1 сезират незабавно комисията, която извършва проверка на обстоятелствата и дава становище за адресна регистрация в 7-дневен срок. Въз основа на становището на комисията органите по ал. 1 извършват адресната регистрация при спазване на разпоредбата на чл. 99а.

Чл. 93. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението.

(2) Постоянният адрес е винаги на територията на Република България.

(3) Всяко лице може да има само един постоянен адрес.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район „Средец“ на гр. София.

(5) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

(6) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.

(7) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес.

Чл. 94. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.

(2) Всяко лице има само един настоящ адрес.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Чл. 95. (В сила от 1.01.2000 г.) (Доп. – ДВ, бр. 37 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1.

(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Образецът на заявлението се утвърждава от министъра на регионалното развитие.

Чл. 96. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до органите по чл. 92, ал. 1.

(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Образецът на адресната карта се утвърждава от министъра на регионалното развитие.

Чл. 97. (1) (В сила от 1.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., предишен текст на чл. 97, изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., отм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.)

(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., отм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Български гражданин, живеещ в чужбина, може да заяви постоянен и настоящ адрес пред органите по чл. 92, ал. 1, включително и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина.

 

Oбобщена информация за разходвани средства по обществени поръчки на стойност по чл. 14, ал. 4 и 5 от ЗОП

Вашият коментар

Във връзка с нормата на чл. 44, ал. 10 от ЗОП „…в срок до 31 март на всяка година, следваща отчетната, възложителят изпраща обобщена информация по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, за всички разходвани средства във връзка с обществени поръчки на стойност по чл. 14, ал. 4 и 5.

Задължението се отнася за следните обществени поръчки, описани в чл. 14:
(4) Възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на глава осма „а“ при обществени поръчки с обект по чл. 3, ал. 1 на стойност без ДДС:
1. за строителство – от 60 000 до 264 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 670 000 до 1 650 000 лв.;
2. за доставки или услуги – от 20 000 до 66 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 66 000 до 132 000 лв.;
(5) Възложителите не са длъжни да прилагат процедурите по закона и условията и реда на глава осма „а“ при поръчки по чл. 3, ал. 1 на стойност без ДДС:
1. за строителство – под 60 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – под 670 000 лв.;
2. за доставки или услуги – под 20 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – под 66 000 лв.;
3. за конкурс за проект – под 66 000 лв.

Следва да се обърне внимание, че става въпрос за разходвани (изплатени) средства, а не стойности на сключени договори.

Техническият ръководител на строеж

Вашият коментар
Извадка от ЗУТ:
…
Чл. 163а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г.) Строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите.
(2) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г.) Технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер“, „инженер“ или „архитект“, както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство“ и „Техника“.
(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г.) Извън случаите по ал. 2 техническа правоспособност може да бъде призната на чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато притежава диплома, легализирана по съответния ред, и когато отговаря на изискванията на този закон.
(4) (Предишна ал. 1, доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Техническият ръководител е строителен инженер или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 – 5, а за строежите от пета категория – и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1. Други технически правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен.
(5) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 108 от 2006 г.) Когато строежът се изпълнява от възложителя, той е длъжен да осигури технически ръководител. В този случай техническият ръководител носи отговорност за спазването на изискванията на чл. 163, ал. 2.

Участници в строителството и взаимоотношенията между тях

Вашият коментар

Извадка от ЗУТ:
…
Раздел II.
Участници в строителството и взаимоотношенията между тях

Чл. 160. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване.
(2) Взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) За осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация (ползване) с наредба на министъра на инвестиционното проектиране се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
(4) Гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект. Те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал. 3.
(5) Гаранционните срокове текат от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация.
Чл. 161. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
(3) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Концесионерът е възложител на временните строежи, предвидени със специализирания подробен устройствен план по чл. 54, ал. 6. За всички останали строежи, свързани с изпълнението на концесионния договор, възложител е концедентът, като концесионерът го представлява на свой риск при изработване и одобряване на инвестиционни проекти, разрешаване и изпълнение на строителството и въвеждане в експлоатация на строежите.
(4) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Възложителят носи отговорност за:
1. осигуряване на необходимите документи по чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8 и предоставянето им на проектанта и на лицето, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект, за отразяване в комплексния доклад за оценка на съответствието, с изключение на случаите, в които с договор тези задължения са възложени на консултанта;
2. започване на строеж със сключен договор за строителен надзор, когато такъв се изисква;
3. започване на строеж със сключен договор за строителство, когато такъв се изисква;
4. започване на строеж с договор за строителство със строител, който е регистриран по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строеж, в случаите, когато регистрацията е задължителна.
Чл. 162. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Проектант е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Условията и редът за осъществяване на авторски надзор по време на строителството се определят чрез договор между възложителя и проектанта. Авторският надзор по всички части е задължителен за всички строежи от първа до пета категория включително.
(3) Предписанията на проектанта, свързани с авторското му право, за точното спазване на изработения от него инвестиционен проект се вписват в заповедната книга и са задължителни за останалите участници в строителството.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл. 169, ал. 1 – 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
(5) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) В изпълнение на задълженията си проектантът има право на свободен достъп до строежа, строителните книжа, заповедната книга и актовете и протоколите, съставени по време на строителството.
(6) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Проектантът носи отговорност за всички свои действия при упражняване на авторския надзор по време на строителството.
Чл. 163. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.
(2) Строителят носи отговорност за:
1. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 – 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка;
2. (доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие със съществените изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им;
3. (нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) своевременното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и 2;
4. (предишна т. 3, изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) съхраняването на екзекутивната документация и нейното изработване, когато от възложителя с договор не е възложено на друг участник в строителството, както и за съхраняването на другата техническа документация по изпълнението на строежа;
5. (предишна т. 4, изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) съхраняването и предоставянето при поискване от останалите участници в строителството или от контролен орган на строителните книжа, заповедната книга на строежа по чл. 170, ал. 3 и актовете и протоколите, съставени по време на строителството;
6. (нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна.
(3) Строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия.
(4) Строителят може да възложи на подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части (етапи) от строежа.
Чл. 163а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г.) Строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите.
(2) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г.) Технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер“, „инженер“ или „архитект“, както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство“ и „Техника“.
(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г.) Извън случаите по ал. 2 техническа правоспособност може да бъде призната на чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато притежава диплома, легализирана по съответния ред, и когато отговаря на изискванията на този закон.
(4) (Предишна ал. 1, доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Техническият ръководител е строителен инженер или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 – 5, а за строежите от пета категория – и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1. Други технически правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен.
(5) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 108 от 2006 г.) Когато строежът се изпълнява от възложителя, той е длъжен да осигури технически ръководител. В този случай техническият ръководител носи отговорност за спазването на изискванията на чл. 163, ал. 2.
Чл. 164. (Отм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
Чл. 165. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Възложителят може да възложи доставката и монтажа на технологичното и инсталационното съоръжаване на строежа на доставчик. Доставчикът е отговорен за качественото и срочно изпълнение на доставката и монтажа, както и за свързаните с това приемни изпитвания.
(Раздел III „Строителен надзор“ отм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
Чл. 166. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Консултантът въз основа на писмен договор с възложителя:
1. извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор;
2. (доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) може да изпълнява прединвестиционни проучвания, подготовка на проектантския процес и координация на строителния процес до въвеждането на строежа в експлоатация, включително контрол на количествата, качеството и съответствието на изпълняваните строителни и монтажни работи и влаганите материали с договорите за изпълнение на строителството, както и други дейности – предмет на договори.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол издава и вписва в регистър удостоверения за упражняване на дейностите по ал. 1, т. 1 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на инвестиционното проектиране.
(3) Консултантът не може да сключва договор за строителен надзор за строежи, за които той или наетите от него по трудово правоотношение физически лица са строители и/или доставчици на машини, съоръжения, технологично оборудване, както и свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон.
(4) Консултантът не може да сключва договор за оценяване съответствието на проекта за строежи, за които той или наетите от него по трудово правоотношение физически лица са проектанти и/или строители, и/или доставчици на машини, съоръжения, технологично оборудване, както и свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) За издаване на удостоверение по ал. 1 се заплаща такса по тарифа, приета от Министерския съвет.
(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 33 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
(7) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 23.02.2010 г.) Дейностите като консултант по ал. 1 могат да се извършват и от лица, представили копие от документ, удостоверяващ правото да извършват такава дейност, издаден от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(8) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) За обекти – недвижими културни ценности, консултантската дейност се извършва с участието на лица, включени в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство.
Чл. 167. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Удостоверение за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 се издава на лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон или е регистрирано в търговски или друг публичен регистър в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и отговаря на следните изисквания:
1. не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличния търговец, както и наетите от тях по трудов или друг договор физически лица, са специалисти със завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, имат най-малко 5 години стаж по специалността, не са допуснали и/или извършили повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години преди подаване на заявление за вписване в регистъра и не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, освен ако не са реабилитирани;
3. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) не е допуснало и/или извършило повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години преди подаване на заявление за вписване в регистъра.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Удостоверението се издава за срок 5 години и се вписва в публичен регистър при Дирекцията за национален строителен контрол. За издаване на удостоверението юридическото лице или едноличният търговец подава заявление по утвърден от началника на Дирекцията за национален строителен контрол образец, към което прилага:
1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) актуален документ за търговска регистрация, когато не е посочен Единен идентификационен код по Закона за търговския регистър, или копие от документ за регистрация в търговски или друг публичен регистър или еквивалентно средство за идентификация по регистъра в съответната държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) удостоверение по чл. 87, ал. 6 отДанъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) списък на правоспособните физически лица, включително координатор по безопасност и здраве, чрез които се осъществяват дейностите по оценяване съответствието на проектите и/или строителен надзор на строежите, с доказателства за професионалния им опит и за 5-годишния стаж, както и други индивидуални документи, удостоверяващи техните технически компетентности и способности за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1, включително преминато обучение по програми, утвърдени от министъра на инвестиционното проектиране съвместно с компетентните министри;
4. доказателства за професионалния опит и за 5-годишния стаж на членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличния търговец;
5. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) декларации на членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличния търговец, както и на физическите лица, чрез които ще упражняват дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1, че не са допуснали или извършили повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години преди подаване на заявление за вписване в регистъра;
6. свидетелство за съдимост – за физическите лица;
7. (нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) удостоверения от браншови организации за компетентността на специалистите от съответния регистър на правоспособните лица, включително удостоверения за проектантска правоспособност, удостоверения за технически контрол по част „Конструктивна“, удостоверение за положен изпит по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква „в“ от Закона за енергийната ефективност и други, изисквани със закон.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Удостоверението за вписване в регистъра или отказът се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Отказът за вписване в регистъра се съобщава писмено на заявителя и може да се обжалва по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Действието на удостоверението се прекратява преди изтичането на срока, за който е издадено, по искане на вписаното в регистъра лице при представяне на доказателства, че няма неприключили договори за дейностите по удостоверението, както и при прекратяване на юридическото лице или предприятието на едноличния търговец или при:
1. влезли в сила две наказателни постановления, с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице или на едноличния търговец по този закон или нормативните актове по прилагането му;
2. влезли в сила три наказателни постановления за срок една година на физическите лица, които упражняват дейностите от и за сметка на вписаното в регистъра юридическо лице или едноличен търговец;
3. отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението.
(6) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Действието на удостоверението се спира за срок една година при влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на лице, което е извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор е допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225.
Чл. 168. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за:
1. законосъобразно започване на строежа;
2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) осъществяване на контрол относно пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството;
3. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) спиране на строежи, които се изпълняват при условията на чл. 224, ал. 1 и чл. 225, ал. 2 и в нарушение на изискванията начл. 169, ал. 1 – 3;
4. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) осъществяване на контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството;
5. недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството;
6. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
7. (нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
8. (нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
(2) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строителният надзор се упражнява от консултант за строежите от първа до четвърта категория.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Лицето, упражняващо строителен надзор, подписва всички актове и протоколи по време на строителството, необходими за оценка на строежите, относно изискванията за безопасност и за законосъобразно изпълнение, съгласно наредба на министъра на инвестиционното проектиране за актовете и протоколите, съставяни по време на строителството.
(4) (Предишна ал. 3, изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор, вписани в заповедната книга, са задължителни за строителя, предприемача и техническия ръководител на строежа. Възражения срещу предписанията на лицето, упражняващо строителния надзор, могат да се правят в 3-дневен срок пред органите на Дирекцията за национален строителен контрол, като до произнасянето им строителството се спира. След проверка органите на Дирекцията за национален строителен контрол издават задължителни указания.
(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При нарушаване на техническите правила и нормативи лицето, упражняващо строителен надзор, е длъжно да уведоми регионалната дирекция за национален строителен контрол в 3-дневен срок от установяване на нарушението.
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) След приключване на строително-монтажните работи лицето, упражняващо строителен надзор, изготвя окончателен доклад до възложителя.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Лицата, които упражняват строителен надзор, носят отговорност за щети, които са нанесли на възложителя и на другите участници в строителството, и солидарна отговорност със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти. Отговорността по договора за строителен надзор е със срокове не по-малки от гаранционните срокове в строителството.

Не се изисква разрешение за строеж за:

Вашият коментар
Извадка от ЗУТ:
…
Чл. 151. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., предишен текст на чл. 151, изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Не се изисква разрешение за строеж за:
1. текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации;
2. текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и техническите характеристики;
3. оранжерии с площ до 200 кв. м;
4. подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти;
5. изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м;
6. остъкляване на балкони и лоджии;
7. надгробни паметници, надгробни плочи и кръстове с височина до 3 м;
8. теренна консервация на недвижими културни ценности;
9. консервация и реставрация на фасади и на художествени елементи и стенописи в интериор на архитектурно-строителни и художествени културни ценности и консервация на археологически недвижими културни ценности;
10. монтаж на сградни газови инсталации в жилищни и вилни сгради;
11. леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот;
12. градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен.
(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) За недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони дейностите по ал. 1 се изпълняват след съгласуване по реда на Закона за културното наследство с изключение на теренната консервация.

Разрешаване на строителството

Вашият коментар
Извадка от ЗУТ:
…
Чл. 148. (1) Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
(2) Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, а за градовете с районно деление – по решение на общинския съвет – от главния архитект на района.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 33 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Разрешение за строеж се издава от:
1. областния управител – за обекти на техническата инфраструктура с обхват повече от една община или за обекти с регионално значение;
2. министъра на регионалното развитие – за обекти със:
а) обхват повече от една област;
б) национално значение и/или национални обекти, определени със закон;
3. министъра на инвестиционното проектиране – за обекти с обхват до една област, които са:
а) определени с акт на Министерския съвет за обекти с национално значение и/или за национални обекти;
б) строежи от първа и втора категория с индикативна стойност над 10 000 000 лв., финансирани с публични средства.
4. министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи, или от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ – за специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал. 2. Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешение за строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство. Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект.
(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) Когато възложител е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, разрешението за строеж се издава на възложителя и на собственика на имота. Разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183.
(6) При аварийни ситуации разрешения за строеж на геозащитни обекти по изключение могат да се издават по частични работни проекти.
(7) Разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен.
(8) (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. Влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на Закона за опазване на околната среда, е приложение, неразделна част от разрешението за строеж.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) В разрешението за строеж се вписват:
1. всички фактически и правни основания за издаването му;
2. условията, свързани с изпълнението на строежа, включително оползотворяването на хумусния земен слой;
3. мерките за селективно разделяне на отпадъците, образувани по време на строително-монтажните работи и дейностите по разрушаване и осигуряване на последващото им оползотворяване, включително рециклиране, и
4. премахването на сградите без режим на застрояване или запазването им за определен срок до завършването на строежа.
(10) В случаите, в които се предвижда водоснабдяване на обектите от собствен водоизточник, разрешение за строеж се издава при спазване разпоредбите и на Закона за водите.
(11) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Разрешението за строеж се издава в съответствие със забраните по чл. 118а, ал. 1, т. 4 и чл. 125а от Закона за водите и изискванията по чл. 125 от същия закон.
(12) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Общинските органи по озеленяване изготвят констативни актове за дървесната растителност преди започване и след завършване на строителството. Разрешението за строеж се издава след издаване на разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 62, ал. 10.
(13) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновяване, преустройства, реставрация и адаптация, при които се засяга конструкцията на строежа, се издава след извършено обследване по реда на чл. 176в и съставяне на технически паспорт по реда на чл. 176а.
Чл. 149. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) За издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отказът се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това.
(2) Заинтересувани лица по ал. 1 са:
1. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г.) в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж – възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята;
2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж – лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2;
3. в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.
(3) Разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект или отказът за издаването му могат да бъдат обжалвани от заинтересуваните лица по законосъобразност пред началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол в 14-дневен срок от съобщението за издаване на съответния акт.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) За издадените разрешения за строеж заедно с одобрените от министъра на регионалното развитие, министъра на инвестиционното проектиране или от областните управители инвестиционни проекти или за отказа да се издадат такива проекти се съобщава на заинтересуваните лица с обявление, обнародвано в „Държавен вестник“. Тези разрешения за строеж, съответно отказите да се издадат такива разрешения, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването им.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план и копие от визата за проектиране, когато такова се изисква.
(6) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) За издадено разрешение за строеж, приложение към което е решение по ОВОС или решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, се поставя съобщение на интернет страницата на органа, издал разрешение за строеж, в което се посочва и начинът за осигуряване на обществен достъп до съдържанието на разрешението и приложението към него.
Чл. 150. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) По мотивирано искане на възложителя кметът на общината, съответно областният управител министърът на регионалното развитие или министърът на инвестиционното проектиране, по компетентност може да разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива.
(2) Комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни части:
1. проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим;
2. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) инвестиционен проект.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж и се съобщават по реда на чл. 149, ал. 1 или 4 на заинтересуваните лица по чл. 131.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) За одобряване на частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива и за издаване на разрешение за строеж по ал. 3 се събират поотделно такси с 30 на сто увеличение спрямо дължимите.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.)
(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Комплексен проект за инвестиционна инициатива се изработва за линейните обекти на техническата инфраструктура, като съставните му части се съгласуват, одобряват и съобщават едновременно. Срокът по чл. 145, ал. 4 за издаване на разрешение за строеж започва да тече след приключването на отчуждителните производства или уреждането на други отношения, свързани със собствеността. Разрешението за строеж се съобщава само по реда на чл. 149, ал. 5.
(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Алинея 4 не се прилага за комплексните проекти за инвестиционна инициатива за обекти по ал. 6, за национален обект и за общински обект от първостепенно значение.
(8) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Съобщаването на актовете за одобряване на частите на комплексните проекти за инвестиционна инициатива и разрешението за строеж се извършва едновременно при условията и по реда, предвидени за съобщаване на актовете за одобряване на подробни устройствени планове.
(9) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Не могат да се съставят протоколи или да се извършват заверки по чл. 157, ал. 1 за начало на строеж, разрешен чрез комплексен проект за инвестиционна инициатива, без да е променено предназначението на територия или на поземлен имот, ако такова е необходимо по силата на друг закон.
Чл. 152. (1) Разрешението за строеж се издава за целия строеж.
(2) Разрешението за строеж може да се издава и за отделни етапи (части) на строежите, които могат да се изпълняват и използват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата – при условие, че се завършва архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от строителството.
Чл. 153. (1) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение за строеж се издава само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост, за учредено право на строеж или за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон. В разрешението за строеж се вписват видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени. За постройки и съоръжения по чл. 147, ал. 1 към разрешението за строеж се прилага ситуационна скица с обозначени линии на застрояване, разстояния и височини.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г., доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството или когато в продължение на 5 години от влизането му в сила не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите, а за линейни обекти на техническата инфраструктура – ако в срок 10 години от влизането му в сила не е завършено строителството. Това се установява писмено от органа, който го е издал.
(3) Строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си по смисъла на ал. 2, могат да бъдат осъществени след презаверяване на разрешението за строеж. Когато разрешението за строеж не бъде презаверено в едногодишен срок, одобреният проект губи правно действие.
(4) При презаверяване на разрешението за строеж в случаите по ал. 2 и 3 се заплаща 50 на сто от предвидената такса по общия ред.
Чл. 154. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) При промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж се допускат само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект.
(2) Съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които:
1. нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план;
2. нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита;
3. са несъвместими с предназначението на територията;
4. нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания;
5. променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията;
6. (доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2;
7. променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения;
8. променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци.
(3) Несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са всички отклонения извън посочените в ал. 2.
(4) След издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 са недопустими.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) След издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им.
Чл. 155. (1) Оригиналът на разрешението за строеж се съхранява безсрочно в архива на общинската (районната) администрация.
(2) За обект на техническата инфраструктура по чл. 148, ал. 3 оригиналът на разрешението за строеж се съхранява от органа, който го е издал, като копия от разрешението за строеж се изпращат за съблюдаване и съхраняване в съответната общинска (районна) администрация.
(3) Към разрешението за строеж се прилага заверено копие от одобрения инвестиционен (екзекутивен) проект.
Чл. 156. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) (1) Издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1 могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5.
(2) Органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план.
(3) При констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти.
(4) Заповедите на началника на Дирекцията за национален строителен контрол по ал. 3 могат да се обжалват по реда на чл. 215.
(5) Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.
Чл. 156а. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) След допускане/възлагане изработването на подробен устройствен план за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение всички органи и лица извършват административно обслужване или съгласуване по този закон в срокове, с една втора по-кратки от предвидените.

ЗАКОН ЗА СДРУЖЕНИЯ ЗА НАПОЯВАНЕ

Вашият коментар

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда устройството и дейността на сдруженията за напояване, наричани по-нататък „сдруженията“.
Чл. 2. (1) Сдруженията за напояване са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия (територия на сдружението).
(2) Сдруженията са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон.
Чл. 3. Сдруженията се образуват за следните дейности:
1. експлоатация, поддържане и реконструкция на предадената им по реда на чл. 47 и § 3 от преходните и заключителните разпоредби хидромелиоративна инфраструктура;
2. изграждането на нови напоителни и отводнителни системи и съоръжения;
3. доставяне и разпределяне на водата за напояване;
4. отвеждане на излишните води от земеделските земи;
5. изпълнение на агромелиоративни и агротехнически мероприятия за подобряване състоянието на земеделските земи;
6. рибовъдство и развъждане на водоплаващи птици.
Чл. 4. Сдруженията не могат да сключват сделки и да извършват дейности извън посочените вчл. 3.
Чл. 5. (1) Сдруженията се подпомагат и насърчават от държавата.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Сдруженията извършват дейността си под надзора на държавата. Функциите на надзорен орган се осъществяват от министъра на земеделието и продоволствието.

 

Глава втора.
УЧРЕДЯВАНЕ

Чл. 6. (1) Сдружение за напояване могат да учредяват физически и юридически лица, собственици и ползватели на земеделски земи, които се обслужват от една напоителна или една напоително-отводнителна система, или от технологично обособени части от тях и които имат интерес от дейността на сдружението.
(2) Учредители на сдружението са най-малко 50 на сто плюс един от собствениците и ползвателите по ал. 1, притежаващи и ползващи повече от 50 на сто от земеделските земи на територията на сдружението.
(3) На територията, обслужвана от една напоителна и една отводнителна система или от технологично обособени части от тях, се допуска да функционира само едно сдружение.
(4) Сдруженията се учредяват без определен срок.
(5) В наименованието на сдружението се съдържа указанието „сдружение за напояване“.
(6) Ползвателите на земеделските земи по ал. 1 могат да бъдат учредители на сдружението за напояване, ако са упълномощени от собствениците на земята.
(7) Упълномощаването на ползвателите по ал. 6 се извършва писмено с нотариална заверка на подписите.
Чл. 7. Надзорният орган със заповед открива процедура за учредяване на сдружение:
1. въз основа на заявление от учредителен комитет;
2. чрез публично обявяване по реда на чл. 9, ал. 3.
Чл. 8. (1) Учредителният комитет се състои най-малко от пет лица, отговарящи на изискванията по чл. 6, ал. 1. Членовете на учредителния комитет могат да упълномощят лице, което да представлява учредителния комитет в процедурата за учредяване на сдружението.
…

Глава четвърта.
ОРГАНИ НА СДРУЖЕНИЕТО

Чл. 34. (1) Органи на сдружението са:
1. общото събрание (събрание на пълномощниците);
2. управителният съвет;
3. контролният съвет;
4. председателят.
…

Глава пета.
ИМУЩЕСТВО, ВНОСКИ, ОТЧЕТНОСТ, ПРЕФЕРЕНЦИИ

Чл. 46. (1) Имуществото на сдружението се състои от право на собственост и право на ползване върху хидромелиоративната инфраструктура, други вещни права, доходи от дейността му, заеми, лихви по влогове, постъпления от държавата, общините, кооперации и граждани, юридически лица, други права и задължения.
(2) Сдружението може да събира:
1. членски внос;
2. вноски за текущо поддържане и експлоатация на хидромелиоративната инфраструктура от водоползвателите, определени в устава;
3. строителни вноски за изграждане на нови или разширяване на съществуващи съоръжения за напояване от водоползвателите;
4. допълнителни вноски на членовете, определени в устава.
…

Допълнителни разпоредби 

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Хидромелиоративна инфраструктура“ е комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за напояване и отводняване на земеделски земи на територията на сдруженията заедно с прилежащите им площи и сградите с обслужващо предназначение, както и експлоатационните пътища.
2. „Територия на сдружението за напояване“ е площта на земеделските земи, които се обслужват от една напоителна или една напоително-отводнителна система, или от технологично обособени части от тях с граници, определени от надзорния орган.
3. „Напоителни системи“ са комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за добиване, съхраняване, доставка и разпределяне на водата за напояване на земеделските култури с цел поддържане на подходящ водно-въздушен режим.
4. „Отводнителни системи“ са комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за събиране и отвеждане на излишни води от преовлажнени земеделски земи с цел подобряване на водно-въздушния режим на почвата.
5. „Агромелиоративни агротехнически мероприятия“ са технологии за обработване на почвата с цел подобряване на водно-физичните свойства, ускоряване отвеждането на излишните води, ограничаване на ерозионните процеси, подобряване на топлинния режим и биологичната активност на почвата.
6. „Технологично обособена част от напоителна система“ е система, която получава вода от един водоизточник, водовземане или пункт на напоителната система и се управлява самостоятелно.
7. „Технологично обособена част от отводнителна система“ е система, която събира и отвежда излишни води от земеделските земи във водоприемника или в канал (тръбопровод) на отводнителната система и се управлява самостоятелно.
8. „Ползвател на земеделска земя“ е физическо или юридическо лице, което ползва земеделска земя на правно основание – по договор за наем, за аренда или за учредяване на право на ползване.

Стандартен производствен обем (СПО)

Вашият коментар

Стандартен производствен обем (СПО) на стопанството за предходната стопанска година, който се изчислява на базата на средните производствени стойности на дадения продукт и размера на обработваемата зема. Ако имаме примерно 1 декар градина с домати, се взема Осреднената производствена стойност (ОПС) на продукта за цялата страна, изчислена на базата на средни стойности по региони. После ОПС се умножава по обработвания 1 декар и се получава стандартният производствен обем на стопанството.