Годишни архиви: 2023
Птицевъдството в България през 2022г.
Към 31-ви декември 2022 г. кокошките носачки и подрастващите са 7.139 млн.
броя или със 7.2% повече спрямо 2021 година. От тях 4.665 млн. броя са стокови носачки, 822 хил. броя са родители и 1.652 млн. броя са подрастващите.
Броят на птицефермите с 10 хил. и повече кокошки носачки и подрастващи се
запазва през последните години. В тях се отглеждат 6.692 млн. птици или с 9.0%
повече спрямо 2021 г.
Броят на живите пилета за угояване към 31.12.2022 г. е с 21.0% повече спрямо
2021 г. Закланите бройлери през 2022 г. са 50.2 млн. броя (-3.1%) и е
произведено 90.6 хил. тона месо – с 0.3% по-малко спрямо 2021 г. Отглеждането на
бройлери е концентрирано в птицеферми с 10 хил. и повече птици – в 85 птицеферми се отглеждат 99.0% от пилетата за угояване.
Към 31-ви декември 2022 г. пуйките са два пъти по-малко спрямо 2021 г., а патиците са 1 627 хил. броя (-13.9%).
През 2022 г. са заклани 6.2 млн. броя патици – с 16.7% повече.
Общият брой на домашните птици се увеличава с 9.5% спрямо 31-ви декември 2021 г. до 15.5 млн. броя.
Производството на яйца в България през 2022 г. нараства спрямо 2021 г. – произведени са 1.402 млрд. броя яйца, което е с 5.8% повече. От тях 1.387 млрд. броя са от кокошки (+6.3%), като яйцата за консумация от кокошки нарастват с 10.0%, а разплодните яйца намаляват с 10.6%.
Източник на данните:
Производство на грозде и вино – реколта`2022
През 2022 година площите с лозови насаждения в земеделските стопанствата, включващи плододаващите (вкл. изоставените, с възможност за възстановяване) и младите невстъпили в плододаване лозя, са 33 188 ха.
Реколтирани са 28 466 ха, което е с 0.2% по-малко от предходната година. В следствие на лоши климатични условия от 996 ха лозя не е прибрана продукция.
Относителният дял на реколтираните площи с червени винени сортове е 61% от реколтираните площи с винени сортове лозя, а на белите – 39%.
Младите, невстъпили в плододаване лозя са 2% от площите в стопанствата. По данни на Изпълнителната агенция за лозата и виното новозасадените лозови
насаждения са 367 ха.
Произведеното грозде е 161 720 тона, с 9% по-малко в сравнение с предходната
година. В Югоизточния район е произведено 41% от гроздето, а в Южния централен район – 36%.
Средните добиви на винените сортове лозя са по-ниски спрямо предходната година с 10%.
В Северна и Югоизточна България средните добиви на десертните сортове също са по-ниски с 14%, а в Югозападна и Южна централна България са по-високи с 3%.
Най-високите средни добиви при винените сортове лозя се наблюдават в Югоизточен и Североизточен район, а при десертните – Югоизточен и Южен централен район.
Източник на данните:
АГРОСТАТИСТИКА: Производство на грозде и вино – реколта`2022
Наредба за стандартните условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за нейното публикуване в отворен формат (НСУПИИОСНПОФ)
В резултат на извършената предварителна проверка беше установено, че част от данните не са обновявани от 2019 година, без това да засяга достъпа и четимостта им.
С оглед на това, Ви уведомявам, че министърът на електронното управление, в рамките на контролните си правомощия по чл. 43 от ЗДОИ ще възложи на длъжностните лица от МЕУ да извършат проверка относно пълнотата на информацията и сроковете за нейното публикуване на Портала за отворени данни.
Отговор на МЕУ:
Във връзка с подаден от Вас сигнал до Министерството на електронното управление (МЕУ) с вх. № МЕУ-6876/ 24.04.2023 г., Ви уведомявам, че беше назначена и извършена проверка за осъществяване на контрол относно пълнотата на информацията и сроковете за нейното публикуване на Портала за отворени данни (ПОД) от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата за стандартните условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за нейното публикуване в отворен формат (Наредбата).
В резултат на проверката беше установено, че от посочените в сигнала 23 набора от данни по отношение на 4 от тях не е спазено изискването за пълнота, а за 14 набора от данни не е спазено изискването за честотата на обновяване. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), административно наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако е изтекла една година от извършване на нарушението.