По „ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ“
(доп. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2015г.)
Чл. 38б. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) (1) Директни плащания по схемите по чл. 38а, ал. 1 не се отпускат на физически и юридически лица, които съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не са активни земеделски стопани.
(2) Не са активни земеделски стопани физическите и юридическите лица, които:
1. експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих;
2. са държавни или общински администрации или техни поделения.
(3) Физическите и юридическите лица по ал. 2 се смятат за активни земеделски стопани, когато докажат, че отговарят на някое от следните изисквания:
1. годишният размер на директните плащания, определен съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията, е най-малко 5 на сто от общия размер на приходите на лицето;
2. общият размер на приходите, получени от селскостопанска дейност през най-близката данъчна година, за която са налични такива доказателства, представлява най-малко една трета от общия размер на приходите на лицето;
3. основната дейност на юридическите лица, които са търговци, и едноличните търговци съгласно Кода на икономическата им дейност, определен в търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност;
4. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическите лица, които не са търговци, и физическите лица съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност.
(4) Алинея 2 не се прилага по отношение на земеделски стопани, които за предходната година са получили директни плащания под левовата равностойност на 3000 евро.
Член 9 от Регламен №1307/2013
Активен земеделски стопанин
1. Не се отпускат директни плащания на физически или юридически лица, или групи физически или юридическа лица, чиито земеделски площи са основно площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработване, и които не извършват върху тези площи минималните дейности, определени от държавите членки в съответствие с член 4, параграф 2, буква б).
2. Не се отпускат директни плащания на физически или юридически лица, или групи физически или юридическа лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих.
По целесъобразност държавите членки могат да добавят, въз основа на обективни и недискриминационни критерии, всякакви други подобни неселскостопански предприятия или дейности към изброените в първата алинея, като могат впоследствие да вземат решение да оттеглят тези добавяния.
Въпреки това, лице или група лица, попадащи в обхвата на първата или втората алинея, се считат за активни земеделски стопани, ако представят проверими доказателства в изисквания от държавите членки формат, които да удостоверяват, че:
а) годишният размер на директните плащания е най-малко 5 % от общия размер на постъпленията, които са получили от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за която са налични такива доказателства;
б) техните селскостопански дейности не са незначителни;
в) тяхната основна дейност или предмета на дейността на предприятието е упражняване на селскостопанска дейност.
3. В допълнение към параграфи 1 и 2 държавите членки могат да решат, въз основа на обективни и недискриминационни критерии, да не се отпускат директни плащания на физически или юридически лица или на групи физически или юридическа лица:
а) чиито селскостопански дейности представляват само незначителна част от цялостната им икономическа дейност, и/или
б) чиито основна дейност или предмета на дейността на предприятието не се изразяват в упражняване на селскостопанска дейност.
4. Параграфи 2 и 3 не се прилагат за земеделски стопани, които за предходната година са получили директни плащания само в размер, който не превишава определена сума. Тази сума се определя от държавите членки въз основа на обективни критерии, свързани с националната или регионалната им специфика, и не е по-голяма от 5 000 EUR.
5. С цел да се гарантира защитата на правата на земеделските стопани, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 70 относно:
а) критериите за определяне на случаите, когато земеделската площ на даден земеделски стопанин трябва да се счита основно за площ, която по естествен път се поддържа в състояние, подходящо за паша или обработване;
б) критериите за разграничаване между плащания, получени в резултат от селскостопанска и неселскостопанска дейност;
в) критериите за установяване на размера на директните плащания, посочени в параграфи 2 и 4, особено относно директни плащания през първата година на разпределяне на права на плащане, когато стойността на правата на плащане все още не е окончателно установена, както и относно директните плащания за нови земеделски стопани;
г) критериите, на които трябва да отговарят земеделските стопани, за да докажат за целите на параграфи 2 и 3, че техните селскостопански дейности не са незначителни и че тяхната основна дейност или предмета на дейност на предприятието представляват упражняване на селскостопанска дейност.
6. Държавите членки уведомяват Комисията до 1 август 2014 г. за всяко решение по параграфи 2, 3 или 4 и, в случай на изменения в тях, в рамките на две седмици от датата, на която е взето всяко решение за изменение.