Архив на: Емил Цвятков

СИГНАЛ ОТНОСНО ЛИПСА НА РЕЗУЛТАТИ ОТ КЛАСИРАНЕ ПО ИНТЕРВЕНЦИЯ „ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И КОНВЕРСИЯ НА ЛОЗЯ“- ПРИЕМ 2023 И ПРИЕМ 2024Г.

Г- Н МИНИСТЪР,

По чл. 14, ал. 9 от НАРЕДБА № 14 ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2023 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ИНТЕРВЕНЦИИТЕ В ЛОЗАРО-ВИНАРСКИЯ СЕКТОР, ВКЛЮЧЕНИ В СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ЗА ПЕРИОДА 2023 – 2027 ГОДИНА (НАРЕДБА) е налице задължение за публикуване на резултатите от класирането по интервенция „ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И КОНВЕРСИЯ НА ЛОЗЯ“ на интернет страницата на ДФЗ.

При направена проверка на датата на настоящия сигнал, на следната страница https://www.dfz.bg/bg/intervention-v-losaro-vinarsky-sector/-/asset_publisher/tnaa/content/intervencia-prestrukturirane-i-konversia-na-loza-?_com_liferay_asset_publisher_web_portlet_AssetPublisherPortlet_INSTANCE_tnaa_assetEntryId=1227170&_com_liferay_asset_p , която е от сайта на ДФЗ, и която се ползва от ДФЗ във връзка с публичност по нея, не откривам публикувано класиране за нито един от двата приема- 2023г. и 2024г.

Преглед и на останалите приеми по интервенциите от Наредбата за 2023г. и 2024г. показва същото- липсват публикувани класирания.

ОТГОВОР НА ДФЗ:

СИГНАЛ ОТНОСНО ИЗПИСВАНЕ НА ЕГН В ДОГОВОРИ ПО ИНТЕРВЕНЦИИ ПО НАРЕДБА № 14 ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2023 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ИНТЕРВЕНЦИИТЕ В ЛОЗАРО-ВИНАРСКИЯ СЕКТОР, ВКЛЮЧЕНИ В СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ЗА ПЕРИОДА 2023 – 2027 ГОДИНА

Г- Н МИНИСТЪР,

ДФЗ(Фонда) генерира автоматично текст на договор по интервенция от Наредбата между него и Бенефициент, като се твърди, че това става автоматично, без намеса на служител на Фонда.

От друга страна регистрирано физическо лице, което има код по БУЛСТАТ, не може само да го запише в данните, които ползва СЕУ за целите на автоматичното генериране на договор по интервенцията, а се ползва ЕГН, който е с висок риск за злоупотреба, при подадена на копие на договора в трета, недобронамерена страна.

Съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, администраторите на данни могат да обработват лични данни, само ако те са подходящи, посочени и ограничени до необходимостта им за ползване и обработка. В този контекст посочването на ЕГН в договора е прекомерно.

Земеделски производител получават уникален единен идентификационен код (ЕИК) при своята регистрация по Закона за Регистър Булстат, който в цитирания закон е определен като „код по БУЛСТАТ“.

Всеки земеделски производител е длъжен да спазва своите задължения по чл. 1, ал. 2 от Закона за Регистър Булстат, но същото се отнася и за задълженията на Фонда, които са описани в ал. 1 и 3 от същия член.

Във връзка с горното е налице прекомерно ползване на лични, като ЕГН-то може да бъде заменено с код по БУЛСТАТ.

ОТГОВОР НА ДЗФ:

ФАКТУРИРАНЕ. Трябва ли да издавам фактура за доставени от мен стоки и услуги?

СЪДЪРЖАНИЕ

Фактурата е данъчен документ. Като данъчно задължено лице сте длъжни да издадете фактура за извършена от вас доставка на стока или услуга, освен когато доставката се документира с протокол (чл.113 от ЗДДС). Правилата за фактуриране са приложими за всички, които извършват независима икономическа дейност – търговци, земеделски производители, лица на свободна професия и физически лица. Издавате фактура без значение дали сте регистрирани по ДДС или не.

Фактурата издавате:

  • На хартиен носител или в електронен формат.
  • В два екземпляра –един за получателя и един за вас като доставчик.
  • Не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката (в общия случай това е датата на извършване на продажбата или извършване на услугата) или от получаване на авансово плащане

При вътреобщностни доставки, включително в случаите на авансово плащане, издавате фактурата не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие (чл. 113, ал. 5 от ЗДДС).

Образец на фактурата

Няма специален образец на фактурата, но тя трябва да съдържа следната информация (реквизити) (чл. 114, ал. 1 от ЗДДС):

  • наименование – ”ФАКТУРА”;
  • номер, който е десетразряден, с арабски цифри, без пропуски и повторения;
  • дата на издаване;
  • доставчик – име, адрес, ЕИК и ИН по ЗДДС;
  • получател – име, адрес, ЕИК и ИН по ЗДДС;
  • количество и вид на стоката, вида на услугата, както и техните единични цени;
  • данъчна ставка в проценти – 20%, 9% или 0%, като когато ставката е нулева или данъкът се дължи от получателя, основанието за прилагането на нулева ставка или неначисляване на данъка;
  • сума на сделката, включително данъчна основа и ДДС – това е общата сума на описаните във фактурата стоки и услуги с техните мерки, количества, единични цени и обща сума;
  • дата, на която е възникнало данъчното събитие за доставката или е получено авансовото плащане;
  • при вътреобщностна доставка на ново превозно средство, обстоятелство, определящо превозното средство като ново.

Фактурите, издавани от регистрираните по ЗДДС лица трябва да притежават и трайно вписани:

  • пореден номер;
  • гриф „оригинал”;
  • наименование;
  • идентификационен номер;
  • идентификационен номер по ДДС на доставчика.

Случаи, в които издаването на фактура не е задължително

Нямате задължение за издаване на фактура, но няма и забрана за издаване на такава, в следните случаи (чл.113, ал.3 от ЗДДС):

  • доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
  • доставки на финансови и застрахователни услуги (по чл. 46 и 47 от ЗДДС);
  • продажби на самолетни билети;
  • безвъзмездни доставки;
  • доставки на услуги по електронен път от лица, неустановени в общността;
  • доставки от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за тези доставки издаването на документ не е задължително съгласно ЗДДФЛ, или се издава документ по реда на специален закон, или се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от ЗДДФЛ.

Ако като доставчик или получател желаете да бъде издадена фактура в някой от посочените тук случаи, трябва да окажете съдействие на другата страна за издаването.

Отчет за извършените продажби

Когато сте регистрирани по ЗДДС и сте се възползвали от възможността да не издадете фактура за някой от предвидените по горе случаи, имате задължение да съставите отчет за извършените продажби през данъчния период. Срокът е последният ден от данъчния период, който съдържа обощена информация за общата сума на:

  • данъчните основи и общата сума на данъка на облагаемите доставки – поотделно в зависимост от данъчната ставка;
  • данъчните основи на освободените доставки.
  • данъчните основи на доставките, които не са освободени, но за които не се начислява данък.

Трябва да правите разлика между отчета за извършените продажби и отчета от касовия апарат.

  • Отчетът от касовия апарат включва суми, за които сте задължени да издадте фискален бон (най-общо казано, при получени плащания в брой), включително и тези за които има издадени фактури.
  • Отчетът за извършените продажби отразява продажби, за които не е издадена фактура, независимо от начина на плащане.

Поправка на грешки във фактури

Ако в издадена фактура е допусната грешка, трябва да я анулирате и да издадете нова фактура, тъй като добавки и поправки във вече издадена фактура не са разрешени.

В качеството си на доставчик (издател на фактурата) следва да съхранявате всички екземпляри на анулираната фактура, включително екземпляра, предназначен за получателя по доставката – вашия клиент.

Когато сгрешеният документ е отразен във вашия дневник за продажбите или в дневника за покупките на получателя, съставете и протокол за всяка от страните, който съдържа:

  • основанието за анулиране,
  • номера и датата на документа, който се анулира,
  • номера и датата на издадения нов документ,
  • подпис на лицата, съставили протокола за анулирането.

Промяната в данъчните задължения, до която водят измененията в анулираните фактури, налага измененията да бъдат отразени в дневниците на участниците в доставката, по повод на която са издадени. Начинът, по който се отразява анулирането им зависи от това дали корекцията на данните в тях се извършва в данъчния период, в който е издаден съответният документ, или след това. Вижте: Приложение №12 от ППЗДДС . 

Птицевъдството в България през 2022г.

Към 31-ви декември 2022 г. кокошките носачки и подрастващите са 7.139 млн.
броя или със 7.2% повече спрямо 2021 година. От тях 4.665 млн. броя са стокови носачки, 822 хил. броя са родители и 1.652 млн. броя са подрастващите.

Броят на птицефермите с 10 хил. и повече кокошки носачки и подрастващи се
запазва през последните години. В тях се отглеждат 6.692 млн. птици или с 9.0%
повече спрямо 2021 г.

Броят на живите пилета за угояване към 31.12.2022 г. е с 21.0% повече спрямо
2021 г. Закланите бройлери през 2022 г. са 50.2 млн. броя (-3.1%) и е
произведено 90.6 хил. тона месо – с 0.3% по-малко спрямо 2021 г. Отглеждането на
бройлери е концентрирано в птицеферми с 10 хил. и повече птици – в 85 птицеферми се отглеждат 99.0% от пилетата за угояване.

Към 31-ви декември 2022 г. пуйките са два пъти по-малко спрямо 2021 г., а патиците са 1 627 хил. броя (-13.9%).

През 2022 г. са заклани 6.2 млн. броя патици – с 16.7% повече.

Общият брой на домашните птици се увеличава с 9.5% спрямо 31-ви декември 2021 г. до 15.5 млн. броя.

Производството на яйца в България през 2022 г. нараства спрямо 2021 г. – произведени са 1.402 млрд. броя яйца, което е с 5.8% повече. От тях 1.387 млрд. броя са от кокошки (+6.3%), като яйцата за консумация от кокошки нарастват с 10.0%, а разплодните яйца намаляват с 10.6%.

Източник на данните:

АГРОСТАТИСТИКА: Птицевъдството в България през 2022г.

Производство на грозде и вино – реколта`2022

През 2022 година площите с лозови насаждения в земеделските стопанствата, включващи плододаващите (вкл. изоставените, с възможност за възстановяване) и младите невстъпили в плододаване лозя, са 33 188 ха.

Реколтирани са 28 466 ха, което е с 0.2% по-малко от предходната година. В следствие на лоши климатични условия от 996 ха лозя не е прибрана продукция.

Относителният дял на реколтираните площи с червени винени сортове е 61% от реколтираните площи с винени сортове лозя, а на белите – 39%.

Младите, невстъпили в плододаване лозя са 2% от площите в стопанствата. По данни на Изпълнителната агенция за лозата и виното новозасадените лозови
насаждения са 367 ха.

Произведеното грозде е 161 720 тона, с 9% по-малко в сравнение с предходната
година. В Югоизточния район е произведено 41% от гроздето, а в Южния централен район – 36%.

Средните добиви на винените сортове лозя са по-ниски спрямо предходната година с 10%.

В Северна и Югоизточна България средните добиви на десертните сортове също са по-ниски с 14%, а в Югозападна и Южна централна България са по-високи с 3%.

Най-високите средни добиви при винените сортове лозя се наблюдават в Югоизточен и Североизточен район, а при десертните – Югоизточен и Южен централен район.

Източник на данните:

АГРОСТАТИСТИКА: Производство на грозде и вино – реколта`2022