Архив за етикет: вода

Заплащане на вода по разрешение за водовземане

ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ (В сила от 28.01.2000 г.)

Чл. 194а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) В случаите на повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3 се вземат предвид разрешените в разрешителното количества.

(3) В случаите на повреда на устройствата по ал. 1 титулярят на разрешително за водовземане е длъжен незабавно да уведоми контролиращия орган и да отстрани повредата в срок до един месец.

(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) При техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства към повърхностни и подземни водоизточници, установена в двустранен протокол между органа, издаващ разрешителното, и ползвателя, се допуска монтажът им да се извърши на хранителната тръба на напорния резервоар или на довеждащия водопровод, при директно включване на потока във водоснабдителната система на населеното място.

Чл. 194б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите.

(2) Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата.

(3) Директорът на басейнова дирекция извършва проверка на информацията по ал. 1 и съответствието й със:

  1. резултатите от собствения мониторинг;
  2. показанията на измервателните устройства, и
  3. резултатите от извършения през годината контрол.

(4) При съответствие на информацията по ал. 1 с условията по ал. 3 директорът на басейнова дирекция уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.

(5) Ако при проверката по ал. 3 се установи несъответствие на параметрите, по които е определен размерът на таксата, директорът на басейнова дирекция назначава нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и определяне размера на дължимата такса.

(6) Непредставянето или ненавременното представяне на декларацията по ал. 1 е нарушение на правилата за деклариране и отчитане.

ЗАКОН ЗА СДРУЖЕНИЯ ЗА НАПОЯВАНЕ

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда устройството и дейността на сдруженията за напояване, наричани по-нататък „сдруженията“.
Чл. 2. (1) Сдруженията за напояване са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия (територия на сдружението).
(2) Сдруженията са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон.
Чл. 3. Сдруженията се образуват за следните дейности:
1. експлоатация, поддържане и реконструкция на предадената им по реда на чл. 47 и § 3 от преходните и заключителните разпоредби хидромелиоративна инфраструктура;
2. изграждането на нови напоителни и отводнителни системи и съоръжения;
3. доставяне и разпределяне на водата за напояване;
4. отвеждане на излишните води от земеделските земи;
5. изпълнение на агромелиоративни и агротехнически мероприятия за подобряване състоянието на земеделските земи;
6. рибовъдство и развъждане на водоплаващи птици.
Чл. 4. Сдруженията не могат да сключват сделки и да извършват дейности извън посочените вчл. 3.
Чл. 5. (1) Сдруженията се подпомагат и насърчават от държавата.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Сдруженията извършват дейността си под надзора на държавата. Функциите на надзорен орган се осъществяват от министъра на земеделието и продоволствието.

 

Глава втора.
УЧРЕДЯВАНЕ

Чл. 6. (1) Сдружение за напояване могат да учредяват физически и юридически лица, собственици и ползватели на земеделски земи, които се обслужват от една напоителна или една напоително-отводнителна система, или от технологично обособени части от тях и които имат интерес от дейността на сдружението.
(2) Учредители на сдружението са най-малко 50 на сто плюс един от собствениците и ползвателите по ал. 1, притежаващи и ползващи повече от 50 на сто от земеделските земи на територията на сдружението.
(3) На територията, обслужвана от една напоителна и една отводнителна система или от технологично обособени части от тях, се допуска да функционира само едно сдружение.
(4) Сдруженията се учредяват без определен срок.
(5) В наименованието на сдружението се съдържа указанието „сдружение за напояване“.
(6) Ползвателите на земеделските земи по ал. 1 могат да бъдат учредители на сдружението за напояване, ако са упълномощени от собствениците на земята.
(7) Упълномощаването на ползвателите по ал. 6 се извършва писмено с нотариална заверка на подписите.
Чл. 7. Надзорният орган със заповед открива процедура за учредяване на сдружение:
1. въз основа на заявление от учредителен комитет;
2. чрез публично обявяване по реда на чл. 9, ал. 3.
Чл. 8. (1) Учредителният комитет се състои най-малко от пет лица, отговарящи на изискванията по чл. 6, ал. 1. Членовете на учредителния комитет могат да упълномощят лице, което да представлява учредителния комитет в процедурата за учредяване на сдружението.

Глава четвърта.
ОРГАНИ НА СДРУЖЕНИЕТО

Чл. 34. (1) Органи на сдружението са:
1. общото събрание (събрание на пълномощниците);
2. управителният съвет;
3. контролният съвет;
4. председателят.

Глава пета.
ИМУЩЕСТВО, ВНОСКИ, ОТЧЕТНОСТ, ПРЕФЕРЕНЦИИ

Чл. 46. (1) Имуществото на сдружението се състои от право на собственост и право на ползване върху хидромелиоративната инфраструктура, други вещни права, доходи от дейността му, заеми, лихви по влогове, постъпления от държавата, общините, кооперации и граждани, юридически лица, други права и задължения.
(2) Сдружението може да събира:
1. членски внос;
2. вноски за текущо поддържане и експлоатация на хидромелиоративната инфраструктура от водоползвателите, определени в устава;
3. строителни вноски за изграждане на нови или разширяване на съществуващи съоръжения за напояване от водоползвателите;
4. допълнителни вноски на членовете, определени в устава.

Допълнителни разпоредби 

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Хидромелиоративна инфраструктура“ е комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за напояване и отводняване на земеделски земи на територията на сдруженията заедно с прилежащите им площи и сградите с обслужващо предназначение, както и експлоатационните пътища.
2. „Територия на сдружението за напояване“ е площта на земеделските земи, които се обслужват от една напоителна или една напоително-отводнителна система, или от технологично обособени части от тях с граници, определени от надзорния орган.
3. „Напоителни системи“ са комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за добиване, съхраняване, доставка и разпределяне на водата за напояване на земеделските култури с цел поддържане на подходящ водно-въздушен режим.
4. „Отводнителни системи“ са комплекс от съоръжения, технически средства и оборудване за събиране и отвеждане на излишни води от преовлажнени земеделски земи с цел подобряване на водно-въздушния режим на почвата.
5. „Агромелиоративни агротехнически мероприятия“ са технологии за обработване на почвата с цел подобряване на водно-физичните свойства, ускоряване отвеждането на излишните води, ограничаване на ерозионните процеси, подобряване на топлинния режим и биологичната активност на почвата.
6. „Технологично обособена част от напоителна система“ е система, която получава вода от един водоизточник, водовземане или пункт на напоителната система и се управлява самостоятелно.
7. „Технологично обособена част от отводнителна система“ е система, която събира и отвежда излишни води от земеделските земи във водоприемника или в канал (тръбопровод) на отводнителната система и се управлява самостоятелно.
8. „Ползвател на земеделска земя“ е физическо или юридическо лице, което ползва земеделска земя на правно основание – по договор за наем, за аренда или за учредяване на право на ползване.