Отговор на МЗХ чрез МФ:
Птицевъдството в България през 2022г.
Към 31-ви декември 2022 г. кокошките носачки и подрастващите са 7.139 млн.
броя или със 7.2% повече спрямо 2021 година. От тях 4.665 млн. броя са стокови носачки, 822 хил. броя са родители и 1.652 млн. броя са подрастващите.
Броят на птицефермите с 10 хил. и повече кокошки носачки и подрастващи се
запазва през последните години. В тях се отглеждат 6.692 млн. птици или с 9.0%
повече спрямо 2021 г.
Броят на живите пилета за угояване към 31.12.2022 г. е с 21.0% повече спрямо
2021 г. Закланите бройлери през 2022 г. са 50.2 млн. броя (-3.1%) и е
произведено 90.6 хил. тона месо – с 0.3% по-малко спрямо 2021 г. Отглеждането на
бройлери е концентрирано в птицеферми с 10 хил. и повече птици – в 85 птицеферми се отглеждат 99.0% от пилетата за угояване.
Към 31-ви декември 2022 г. пуйките са два пъти по-малко спрямо 2021 г., а патиците са 1 627 хил. броя (-13.9%).
През 2022 г. са заклани 6.2 млн. броя патици – с 16.7% повече.
Общият брой на домашните птици се увеличава с 9.5% спрямо 31-ви декември 2021 г. до 15.5 млн. броя.
Производството на яйца в България през 2022 г. нараства спрямо 2021 г. – произведени са 1.402 млрд. броя яйца, което е с 5.8% повече. От тях 1.387 млрд. броя са от кокошки (+6.3%), като яйцата за консумация от кокошки нарастват с 10.0%, а разплодните яйца намаляват с 10.6%.
Източник на данните:
Производство на грозде и вино – реколта`2022
През 2022 година площите с лозови насаждения в земеделските стопанствата, включващи плододаващите (вкл. изоставените, с възможност за възстановяване) и младите невстъпили в плододаване лозя, са 33 188 ха.
Реколтирани са 28 466 ха, което е с 0.2% по-малко от предходната година. В следствие на лоши климатични условия от 996 ха лозя не е прибрана продукция.
Относителният дял на реколтираните площи с червени винени сортове е 61% от реколтираните площи с винени сортове лозя, а на белите – 39%.
Младите, невстъпили в плододаване лозя са 2% от площите в стопанствата. По данни на Изпълнителната агенция за лозата и виното новозасадените лозови
насаждения са 367 ха.
Произведеното грозде е 161 720 тона, с 9% по-малко в сравнение с предходната
година. В Югоизточния район е произведено 41% от гроздето, а в Южния централен район – 36%.
Средните добиви на винените сортове лозя са по-ниски спрямо предходната година с 10%.
В Северна и Югоизточна България средните добиви на десертните сортове също са по-ниски с 14%, а в Югозападна и Южна централна България са по-високи с 3%.
Най-високите средни добиви при винените сортове лозя се наблюдават в Югоизточен и Североизточен район, а при десертните – Югоизточен и Южен централен район.
Източник на данните:
АГРОСТАТИСТИКА: Производство на грозде и вино – реколта`2022
Наредба за стандартните условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за нейното публикуване в отворен формат (НСУПИИОСНПОФ)
В резултат на извършената предварителна проверка беше установено, че част от данните не са обновявани от 2019 година, без това да засяга достъпа и четимостта им.
С оглед на това, Ви уведомявам, че министърът на електронното управление, в рамките на контролните си правомощия по чл. 43 от ЗДОИ ще възложи на длъжностните лица от МЕУ да извършат проверка относно пълнотата на информацията и сроковете за нейното публикуване на Портала за отворени данни.
Отговор на МЕУ:
Във връзка с подаден от Вас сигнал до Министерството на електронното управление (МЕУ) с вх. № МЕУ-6876/ 24.04.2023 г., Ви уведомявам, че беше назначена и извършена проверка за осъществяване на контрол относно пълнотата на информацията и сроковете за нейното публикуване на Портала за отворени данни (ПОД) от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата за стандартните условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за нейното публикуване в отворен формат (Наредбата).
В резултат на проверката беше установено, че от посочените в сигнала 23 набора от данни по отношение на 4 от тях не е спазено изискването за пълнота, а за 14 набора от данни не е спазено изискването за честотата на обновяване. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), административно наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
ПЪРВОНАЧАЛНА ДАТА НА СРОК ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ИСКАНЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН ДОГОВОР ПО ПРОЦЕДУРА ЧРЕЗ ПОДБОР НА ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ BG06RDNP001-4.008
ДО МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
ГР. СОФИЯ, БУЛ. „ХРИСТО БОТЕВ“ №55
edelovodstvo@mzh.government.bg
Г- Н МИНИСТЪР,
В „Приложение № 9 към Условията за изпълнение- Административен договор“, в текста на чл. 16, ал. 5 е записано:
„(5) Фондът се произнася по искането по ал. 2 в срок до един месец от подаването му, а когато са изискани документи и/или информация по ал. 4 – до 14 дни от изтичане на срока за представянето им и уведомява Бенефициента, включително за мотивите, ако отхвърля искането.“
Посоченият текст е неясен за определяне на началото на срока от един месец, в който Фондът трябва да се произнесе.
Във връзка с горното моля да получа Вашето разяснение относно от коя дата започва да тече едномесечния срок, в който Фондът трябва да се произнесе:
А) датата, която е посочена в колона „Регистрационен № Дата на редакция/изпращане“ на искането за изменение на договора чрез „“Кореспонденция- Комуникация УО) или
Б) датата, която е посочена в колона „Дата на прочитане“ на искането за изменение на договора чрез „Кореспонденция- Комуникация УО)“.
Настоящото искане за разяснение е наложително във връзка с практиката на ДФ“Земеделие“ да не отваря в ИСУН подадени искания за изменение на административните договори по процедура BG06RDNP001-4.008 и принудата Бенефициентите да защитават своите интереси по реда на мълчаливия отказ от „АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС“ пред Вас.
Емил Димитров Цвятков
ОТГОВОР НА МЗм: