„преработка на селскостопански продукти“ означава всяко обработване на селскостопански продукт, в резултат на което се получава продукт, който също е селскостопански продукт, с изключение на дейностите, извършвани в стопанството, нужни за приготвяне на животински или растителен продукт за първа продажба;

„първично селскостопанско производство“ означава производството на продукти на почвата и на животновъдството, изброени в приложение I към Договора, без да се извършват никакви по-нататъшни операции, с които се променя естеството на такива продукти;

„гора“ означава земна площ, която се простира върху повече от 0,5 хектара с дървета на височина над 5 метра и с покритие на короните над 10 %, или дървета, които могат да достигнат тези прагови стойности in situ. Понятието не включва земна площ, която е с преобладаващо земеделско или градско земеползване. Дадена държава членка или регион може да избере да прилага друго определение за „гора“ въз основа на съществуващото национално законодателство или система за инвентаризация. Дър жавите членки или регионите трябва да представят такова определение в нотификацията и, когато се отнася до мярка за развитие на селските райони, то се представя в програмата за развитие на селските райони;

Приложими условия за 2015г.

Раздел III. Общи и специални условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи
Чл. 7. (1) Допустими за подпомагане по схемите за подпомагане на площ по чл. 1, ал.
2 са земеделските площи, които отговарят на критериите за хектар, отговарящ на условията за подпомагане, по чл.32, пар.2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.
(2) Площите по ал. 1 се включват в системата за идентификация на земеделските
парцели като специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане”.

Чл. 8. (1) За поддържането на земеделската площ в състояние, което я прави подходяща за паша или обработване по смисъла на чл. 4, пар. 1, б.”в”, подт. ii) от Регламент
(ЕС) № 1307/2013, в съответствие с предназначението на площта трябва да бъде приложена поне една от следните дейности:
1. изораване;
2. дисковане;
3. подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти;
4. почистване и обработка с хербициди.
(2) Дейностите по ал.1, т.1 и 2 не се прилагат по отношение на площи, подходящи за
паша.
(3) Земите под угар по чл.4, ал.2 са допустими за подпомагане съгласно чл.7, ал.1,
когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка до 31 май на годината на
кандидатстване и се поддържа максимална височина на тревостоя от 0.5 м.

Чл. 9. (1) Трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи, заети от
дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци,
ерозирали или оголени терени.
(2) Не са допустими за подпомагане земеделските площи или тези части от тях, в
които елементите по ал. 1 са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м.

Чл. 10. Трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато:
1. най-малко 70 % от растенията, включени в референтния парцел, са живи
(неизсъхнали);
2. почвената повърхност се поддържа с подходящи обработки или косене според
прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване).

„Мулчирна система“ е система, при която се създава изкуствена покривка (мулч) върху повърхността на почвата (слама, сено, стъблени и листни отпадъци, торф, полиетиленово фолио и др.).

„Чим“ е затревена почвена повърхност с многогодишни житни или други тревни смески.

„Чимово-мулчирна система“ е система на поддържане на постоянен чим, като тревата се окосява периодично и се оставя на място за мулчиране на почвата.

„Ливадно зачимяване“ е изкуствено поддържане на почвената повърхност в чим.

„Мозаечно разположение“ има, когато храстите и дърветата са с недопиращи се корони, с гъстота позволяваща безпрепятствено преминаване на животни при пашуване или безпрепятствено косене, и когато единичните обекти са под 100 кв. м., с плътна тревна покривка между тях.

„Пасищни животни“ са говеда, биволи, овце и кози, както и еднокопитните животни – коне, магарета, мулета и катъри. За пасищни животни се смятат и свинете от източнобалканска порода и нейните кръстоски, които се отглеждат съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

По „ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ“
(доп. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2015г.)

Чл. 38б. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) (1) Директни плащания по схемите по чл. 38а, ал. 1 не се отпускат на физически и юридически лица, които съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не са активни земеделски стопани.
(2) Не са активни земеделски стопани физическите и юридическите лица, които:
1. експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих;
2. са държавни или общински администрации или техни поделения.
(3) Физическите и юридическите лица по ал. 2 се смятат за активни земеделски стопани, когато докажат, че отговарят на някое от следните изисквания:
1. годишният размер на директните плащания, определен съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията, е най-малко 5 на сто от общия размер на приходите на лицето;
2. общият размер на приходите, получени от селскостопанска дейност през най-близката данъчна година, за която са налични такива доказателства, представлява най-малко една трета от общия размер на приходите на лицето;
3. основната дейност на юридическите лица, които са търговци, и едноличните търговци съгласно Кода на икономическата им дейност, определен в търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност;
4. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическите лица, които не са търговци, и физическите лица съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност.
(4) Алинея 2 не се прилага по отношение на земеделски стопани, които за предходната година са получили директни плащания под левовата равностойност на 3000 евро.

Член 9 от Регламен №1307/2013

Активен земеделски стопанин

1.   Не се отпускат директни плащания на физически или юридически лица, или групи физически или юридическа лица, чиито земеделски площи са основно площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработване, и които не извършват върху тези площи минималните дейности, определени от държавите членки в съответствие с член 4, параграф 2, буква б).

2.   Не се отпускат директни плащания на физически или юридически лица, или групи физически или юридическа лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих.

По целесъобразност държавите членки могат да добавят, въз основа на обективни и недискриминационни критерии, всякакви други подобни неселскостопански предприятия или дейности към изброените в първата алинея, като могат впоследствие да вземат решение да оттеглят тези добавяния.

Въпреки това, лице или група лица, попадащи в обхвата на първата или втората алинея, се считат за активни земеделски стопани, ако представят проверими доказателства в изисквания от държавите членки формат, които да удостоверяват, че:

а) годишният размер на директните плащания е най-малко 5 % от общия размер на постъпленията, които са получили от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за която са налични такива доказателства;
б) техните селскостопански дейности не са незначителни;
в) тяхната основна дейност или предмета на дейността на предприятието е упражняване на селскостопанска дейност.
3.   В допълнение към параграфи 1 и 2 държавите членки могат да решат, въз основа на обективни и недискриминационни критерии, да не се отпускат директни плащания на физически или юридически лица или на групи физически или юридическа лица:

а) чиито селскостопански дейности представляват само незначителна част от цялостната им икономическа дейност, и/или
б) чиито основна дейност или предмета на дейността на предприятието не се изразяват в упражняване на селскостопанска дейност.
4.   Параграфи 2 и 3 не се прилагат за земеделски стопани, които за предходната година са получили директни плащания само в размер, който не превишава определена сума. Тази сума се определя от държавите членки въз основа на обективни критерии, свързани с националната или регионалната им специфика, и не е по-голяма от 5 000 EUR.

5.   С цел да се гарантира защитата на правата на земеделските стопани, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 70 относно:

а) критериите за определяне на случаите, когато земеделската площ на даден земеделски стопанин трябва да се счита основно за площ, която по естествен път се поддържа в състояние, подходящо за паша или обработване;
б) критериите за разграничаване между плащания, получени в резултат от селскостопанска и неселскостопанска дейност;
в) критериите за установяване на размера на директните плащания, посочени в параграфи 2 и 4, особено относно директни плащания през първата година на разпределяне на права на плащане, когато стойността на правата на плащане все още не е окончателно установена, както и относно директните плащания за нови земеделски стопани;
г) критериите, на които трябва да отговарят земеделските стопани, за да докажат за целите на параграфи 2 и 3, че техните селскостопански дейности не са незначителни и че тяхната основна дейност или предмета на дейност на предприятието представляват упражняване на селскостопанска дейност.
6.   Държавите членки уведомяват Комисията до 1 август 2014 г. за всяко решение по параграфи 2, 3 или 4 и, в случай на изменения в тях, в рамките на две седмици от датата, на която е взето всяко решение за изменение.

„дървесни култури с кратък цикъл на ротация“ означава площите, засадени с дървесни видове с код по КН 0602 90 41, определени от държавите членки, които се състоят от дървесни многогодишни култури, чиито корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки и с максимален цикъл на реколтиране, определян от държавите членки;

КН 0602 90 41 „Горски- други“

„разсадници“ означава следните площи с млади фиданки на (дървесни) видове, отглеждани на открито за по-късно разсаждане:

— лозови разсадници и разсадници за подложки за присаждане;
— разсадници за овошки и ягодови плодове;
— разсадници за декоративни растения;
— търговски разсадници за горски дървесни видове, без тези за задоволяване нуждите на самото стопанство в рамките на залесени площи;
— разсадници за дървета и храсти за засаждане в градини, паркове, край пътя и върху насипи (например растения за жив плет, розови и други декоративни храсти, декоративни иглолистни растения), включително при всички случаи техните подложки за присаждане и фиданки;

„треви или други тревни фуражи“ означава всички тревни растения, които традиционно се срещат на естествените пасища или обикновено са включени в смесите от семена за пасища или ливади в държавата членка, независимо дали се използват за паша или не;